Със затихването на ковид пандемията, затихна и цялостно отношението ни към каквато и да било здравна тематика. Тук не говоря за отделни "секторни" здравни въпроси и казуси, които трябва да се решават и получават необходимия фокус в медиите. А за това, че в разгара на коронавируса, в онези фатални и страшни месеци между 2020-та и 2022 година, стана пределно ясно, че вирусът отнема животите основно на онези българи, които имат хронични заболявания, които са в здравна криза сами по себе си, а вирусът е последната атака, която довършва тяхната и без това потисната имунна система. Данните за това бяха безспорни и логични. Едва след това идваха другите две причини - нивото на здравеопазване и конспиративният страх от ваксините.
Сега обаче, от дистанцията на времето, изглежда, че тези въпроси са били повдигани основно в апокалиптичния контекст, който коронавирусът създаде. Само тогава ние се интересувахме масово от броя на пушачите, броя на диабетно болните, броя на хората с наднормено тегло, броя на хората, които нямат достъп до медицински услуги. Беше пределно ясно, че първите ни места по брой жертви в Европа, жалкият ни триумф ни в печалната ковид класация по смъртност, която се цитираше навсякъде по света, лежи, стъпва върху друга болнава статистика - тази, за която говоря; за повсеместна здравна криза и преди пандемията. Препоръчвахме си едни на други ваксините с идеята, че само те могат да ни помогнат да решим неотложния проблем, а после, когато всичко приключи, да обърнем внимание и на основния: бе ясно, че за него се изисква повече време и усилия. С една дума, всички разбраха, че ковид е върхът на айсберг. Тласък, предизвикал домино ефект, който и без това се е нуждаел от най-леко побутване.
Скоро ще станат 4 години след избухването на пандемията (този път въпроса "кога мина времето" има ясен отговор - нормално е две от тях да ви се губят, особено първата). И ясно се вижда, че т.нар. "здравен статус" се е превърнал в това, каквото бе и преди - в една безинтересна баналност. В нещо, за което е скучно и досадно да се говори. На мен също ми е скучно, много по-скучно от фабрикувания скандал с "Аз съм българче", например, но все пак някои неприятни факти е добре да се преговорят. А именно:
- Инфаркт, инсулт и рак продължават да отнемат животи тук повече, отколкото където и да е в Европа.
- Българите отново пушат и пият най-много в цял ЕС - наздраве.
- Спортуват по-малко от всички останали: мани ги тия работи, казвам ви аз, от дивана.
- Хранят се най-зле, защото най-вредното е най-вкусно; последното цитират като дълбока мъдрост.
- Недоверието им в официалната медицина намалява, а в "алтернативните" методи расте - "има едно хомеопатично, което помага".
Продължаваме да оглавяваме куп здравни антикласации. И сме предварително подготвени за всякакви корабокрушения - да не вземат да ни подминат, когато дойдат.
Но всичко това е дълбоко безинтересно за нас. Не можеш да кажеш нищо срещу инфаркта и инсулта, така както можеш за Мутафчийски или Мангъров. Да говориш за вредите на пушенето е толкова досадно, че ми идва да ви го обясня на по цигара. Никоя политическа партия не може да извлече електорален капитал от тези въпроси, защото не стават за популизъм. По-страшното от това да има апокалипсис, изглежда е следното.
Да няма.
Автор: Райко Байчев
