Без да я споделям, ще допусна една популярна теза. Тя настоява, че отказът от ваксинация се е появил внезапно, в някакъв балканско егоцентричен пир на безхаберието. И се получава така, понеже едно изпростяло население чете фалшиви новини от сутрин до вечер, отдавна е потънало в тежки конспирации, прави всичко възможно, за да саботира задача, с която страната в частност, и света в цялост, трябва непременно да се справи. Но за съжаление никой не вярва на науката, не вярва на институциите, тукашни, чужди, всякакви; вярва на собствения си инат, пази се от чипиране, гледа с насмешка на ваксинираните и живее със задоволството на човек, познал истината сред всички останали, прозрял глупостта на стадото и откроил се извън него.
Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало
Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи
Тази теза, колкото и да е находчива, има сериозен проблем. И той не засяга необходимостта от ваксиниране - такава необходимост има. А в това, че конспиративните настроения се дължат само и единствено на дезинформация и на някаква внезапно изригнала масова глупост.
Мощният отказ на доверие към всякакви институции е нито дезинформационен, нито човешки ("лош материал", "80% дебили" и т.н."), а най-вече политически провал. Когато насложиш в няколко поколения големите измами на 90'те - изгаряне на спестявания в банкови пирамиди, сливане на политически елит с криминален, не просто лош старт, а срив още в началото на прехода; добавиш към това мътните времена на 00'те години - изгубените 800 дни, окопаването на тройната коалиция, опоскване на огромни ресурси и повсеместна корупция; добавиш накрая третото десетилетие на Борисов, в което реалният шанс за промяна стигна до сюрреалистичния "ред в хаоса"; та при всички тези натрупвания не виждам никакъв шанс ниското доверие в институциите да изглежда случайност. То е неизбежно, дори биографично задължително.
Ако дезинформацията, фалшивите новини, както и съвсем реалното свойство на социалните мрежи да оформят ехокамери, в които постепенно да манифестират екстремни политически идеи; ако всичко това стане повод за конспиративно мислене, то става дума само за айсбергов връх под огромната маса от разочарования, натрупани с десетилетия. Накратко: ако се чудите кой е виновен за определено безхаберие, което се проявява по отношение на пандемията, е добре да прокарате лентата на миналото с всички мутации на прехода, с всички политически щамове, които варираха по име, но се засилваха като поражения. И които в крайна сметка направиха така, че да е невъзможно да се постигне дори санитарния минимум от доверие.
Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка
Още: Мария Бакалова и бакалските сметки на министъра
Самият преход, видях от дистанция, изглежда като конспирация. Имахме министри на културата, които не можеха да пишат грамотно, вицепремиери, които гонеха шума по курортите, министър-председател, който трупаше кюлчета злато по шкафовете, друг министър-председател, за когото думата оставка бе излишно попаднала в езиковия запас и говореше за катарзиси, лидер на партия, който вдигаше скандали в НАТФИЗ, шоумен, който хем успя да бутне като таран всички останали, а няколко месеца по-късно все още да не можем да го видим на живо въобще. И какво ли още не. Не виждам нищо по-нереално и невъзможно от годините на прехода; те са точно толкова сюрреалистични, колкото идеята, че някой някъде ни чипира или че вашият ветеринарен лекар знае най-добре как да се излекувате от Ковид-19 и вече ви е дал рецепта.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лакеи в криза. Как да вземат примери от Борисов и Пеевски
Още: Журналисти, богаташи такива, къде са ви пачките и кюлчетата?
Това разболяване започна много отдавна.
Автор: Райко Байчев
Още: Не се правете, прегърнете се: "Възраждане" и "Ново начало" заедно под Кремълската петолъчка
Още: Трудно се управлява държава, ако държава няма, г-н президент