Веднъж заявили подобно заглавие, ние вече сме изправени пред огромна конкуренция - как да откроим най-тъпата от всички? В такива моменти обаче всеки журналист проявява една особена интуиция, градена с годините - следвай Цветанов. Там ще я откриеш.
Цветанов в последните дни започна да говори едни интересни неща - например, че бил сериозно притеснен, че Русия по всяка вероятност ще се намеси у нас в изборите за европарламент. И че руските хакери били обиграни вече в това да преобръщат изборни резултати, насаждайки анти-НАТО, антиевропейски, антидемократични настроения.
Това далеч не е безобидно. Всъщност Цветанов, а и вероятно Борисов, са изправени пред риска да повторят най-тъпата си грешка, онази същата, която направиха, когато издигнаха и Цецка Цачева за президент. Тази грешка е следната: ГЕРБ да гради предизборната си кампания с реторика срещу Русия, срещу антиевропейските настроения, срещу носталгията по комунизма. По същият начин Цачева нелепо повтаряше, че Радев не трябва да бъде избиран за президент, понеже видиш ли радикалната му цел била да ни изкара от ЕС и НАТО и да върнел комунизма. Как точно Радев може да върне комунизма, особено като президент, така и не стана ясно. Фредрик Джеймисън беше казал, че е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма; Цачева обаче надали е стигала до Джеймисън, щом е възможно параноично да провиди в български президент подобна апокалиптична възможност. Тогава, през 2016-та, стана ясно единствено, че цялата нелепа президентска кампания на ГЕРБ беше справедливо наказана и "майката на нацията", за каквато Цачева бе институционално-родителски обявена от Борисов, потъна в историята като неуспешен кандидат.
В ГЕРБ обаче изглежда са изгубили най-голямото си предимство - да познават собствения си "лош материал". И каква изненада - лошият материал всъщност далеч не е настроен срещу Русия толкова, колкото на ГЕРБ им се струва, далеч не е настроен срещу комунизма така, както на Цачева ѝ се иска, и далеч не е убеден в принадлежността ни към ЕС толкова, колкото Цветанов предполага. Дори бих добавил следното: лошият материал е толкова лош, че ако някой политик се окаже достатъчно неразумен, че да подложи членството ни в ЕС в референдум, рискът за БГекзит е много по-голям, отколкото в британския случай.
Как от ГЕРБ ще спечелят изборите, след като въобще не познават собствения си електорат? Нека направим прогноза: при евентуална загуба те ще изпаднат в същия когнитивен дисонанс, в който изпаднаха либералните крила на американските демократи, които така не успяха да проумеят собствения си колапс, че и до ден-днешен повтарят механично как цялата работа с Тръмп била подривна дейност на руските тролове. Както и във Великобритания - че цялата работа с Brexit била руска намеса. Как тия руски тролове преобърнаха демокрацията баш в сърцето на най-гордите ѝ представители? Разбира се - никак. Но Цветанов вече е разтърсен от същите безпомощни опасения, че световната империя на злото ще пусне гениалните си мужици-хакери срещу нас и ще отвее безценната му партия от сцената.
Запомнете: загубят ли ГЕРБ - не че това би било нещо кой знае какво, защото идването на БСП няма да промени нищо - никой в партията няма да види собствения си провал и естествено следствие от разочарованието на хората. Ще се обвинят митични руски хакери, митични антиевропейски сили, хибридни чудовища и многоглави хидри, разкъсали справедливата герберска политика за собствено удоволствие. Онова, което от ГЕРБ не могат да разберат, е, че носталгията по комунизма, небивалото одобрение към Путин, скептицизма към ЕС - всичко онова, срещу което уж се борят - всъщност не е насочено нито толкова към комунизма, нито толкова към Путин, нито пък чак толкова към ЕС - всичко това е следствие на тоталното разочарование от самите ГЕРБ; и това разочарование просто инстинктивно търси различни, опозиционни политически наративи, в които да се разпознае.
Но това, оказва се, е твърде сложна психология за хората с власт. И най-вероятно доста немощни съветници, които да им го разяснят. Вместо това, става най-обичайното: всяка власт в есента на своето управление потъва в конспиративна мъгла, за да не види онова, което е очевидно: че вече е свършена.
На този фон скандалните промени в Изборния кодекс втрещиха с право всички. Тук обаче дреме една интересна, неподозирана и ефектна изненада: има случаи, в които си толкова тъп, че не може да спечелиш дори и служебно. И ето на - точно за такъв случай става дума и сега.
Автор: Райко Байчев
