Когато властта започне да раздава блага на килограм, работата е ясна – припарило ѝ е доста от недоволството на хората и идват избори.
Тези дни се разбра, че наред с по 50 лв. към пенсиите, правителството на Бойко Борисов милостиво отпуска 10 лв. отгоре и за детските надбавки. Ама не върху онези 40 лв., които се дават за едно дете. Крупната сума ще получат тези, които са поели риска и отговорността да имат второ дете. Срещу 10 лв. отгоре направо си струва да създадеш живот. Бонусът за семейства с две деца е 90 лв. (по 45 лв. на детенце, или за първото - 40, за второто, късметлийското – цели 50 левчета). А ако искате да станете истинско многодетно семейство, получавате бонус от цели 15 лева! "На 135 лева скачат детските за семействата с три деца", жизнерадостно отбелязаха някои медии.
Няма смисъл да продължаваме нататък. Колкото и деца да имате, сумата ще нараства с 5 лв. на детенце. И, да знаете, сумата е задържителна за всички! Да няма хър-мър! Всеки да си я вземе, без оглед на доходите. Децата в България са равни. Нищо, че някои семейства по доходи са изравнени със земята, а други могат да предоставят истински автомобил джипка на пеленачето още от раждането му. Петолевката е за всички. Как да я приемем, ако не като символичен акт на щедрост, като мощен импулс българите да започнат да се размножават с ясното съзнание, че потомството им е вече материално обезпечено. И премиерът, и социалната министърка казаха: Целта е да се стимулира раждаемостта. Какъв е стимулът, сами можете да прецените. И не, няма да се помага само на най-бедните, както беше досега, а на всички. Защо ли? Ами защото някакви си безотговорни родители са се писали осигурявани на минимума, за да вземат непременно огромните помощи (40 лв. за детенце по него време), а други се трудят по друг начин и страдат, че са оставени без това "благо". Публична тайна е, че в България най-масовата заплата е минималната, а ако работещият е късметлия, работодателят му доплаща под тезгяха. Ако има с какво, особено напоследък. Така че работникът ще не ще се осигурява на минимална заплата, защото така го води работодателят му, а не за да награби „огромните“ детски.
Истината е, че сумата от 45 лв. на детенце се изпарява за едно пазаруване на храна. И то само за най-необходимото. И няма да стигне дори. Ще стигне точно толкова, колкото 50-те лева за пенсионерите. Няма да се повтаряме, вчера пресметнахме какво може да си купи с тях един пенсионер. Ще кажем, че с 5 лева отгоре на месец за детенце, децата не могат да си позволят дори и по една близалка седмично.
А, и онези помощи, еднократните за първокласници и осмокласници са щели да станат от догодина от 200 на 300 лева. Да си решават родителите (пак задължително всички, под строй!) къде да ги наместят (инвестират) – в раница ли, в маратонки ли, в частни уроци ли. Защото който си има ученик, той знае кое колко струва и не само в първи и в осми клас, а всяка година.
А каква е същинската цел на занятието? Социалната министърка най-ясно си го каза: Да се повиши доверието към управляващите.
Вадим, значи едни пари от бюджета (от около 572 млн. лева, които отиват за детски помощи, с новата рамка ще се увеличат с над 390 млн. лева), които звучат помпозно като сума. Ама като реална помощ все си остават 5 лева. Ето защо ефектът може и да е обратен – вместо като реверанс към раждаемостта, хората с право ще го приемат като унижение.
Автор: Спасиана Кирилова
