Днес е първият работен ден след на практика две седмици почивка. Ужасяващ ден, ден на пълно страдание, на психически шок, на умствена умора. Или поне така излиза от всички гърмящи по медиите материали, репортажи, че и цели предавания.
Коментар на редактора
Да си уморен е житейско състояние. И всеки има избор – може да яде, може и да не яде. Който не работи, не трябва да яде, гласи народната мъдрост.
Има една прослойка от обществото, за която особено по-старите хора казват, че си е „уредила живота” – дали защото са много интелигентни, дали защото са взели в подходящия момент точните куфарчета. Тези хора например не се депресират днес. А останалите, заради които по сутрешните блокове се канят и психиатри, че да ги успокояват как днес ще трябва пак да работят, да си помислят защо всъщност са депресирани? Дали не е защото златната рибка не съществува за всички?
Не се депресирайте, че ще работите днес, уважаеми читатели. Или че ще работите утре. Или вдругиден. Защото има хиляди, милиони и милиарди по света, които искат да са депресирани поради тази причина – че (ще) работят.
Стремежът към повече е хубаво нещо, но само докато си даваме сметка и ценим това, което имаме. Иначе отиваме на алчност. Затова – нека работим. Да работим, докато можем. А на когото не му се работи, винаги може да напусне. Избор на хартия има – въпросът е единствено и само в цената и смелостта да я поемеш.