Вече години наред следя процесите в родния парламент. Нагледах се на лобистки закони, подигравки с нормативната уредба, прокарвани през преходни и заключителни разпоредби, както и откровено популистки и фасадни поправки. Всеки път си казвах, че това е дъното и няма как да се падне по-ниско и всеки път родните депутати ме опровергаваха.
Мислех си, че няма как да има по-голямо падение от палячовщината на Марешки да дойде на заседание със скафандър.
Това беше моментът, когато окончателно се убедих, че законодателният ни орган тотално е загубил съдържание и се опитва да представи формата за такова. Но свободното падане продължи. Политическите дебати окончателно се превърнаха в махленски свади. Силно наподобяващи на онези, които виждаме в обществото.
Професор Иво Христов често призовава да оставим приказките за лошите политици и добрия народ. Трудно е да се приеме обаче, че това са нашите представители. Гадно, болезнено и срамно е. Именно това е чувството, което изпитвам, докато наблюдавам гаврата с висшия орган на българската държавност.
Именно в този контекст разглеждам и мястото на "Има такъв народ" в парламента. Поведението на сценаристите на Слави Трифонов изглежда като презрение към институциите. Разбирането за антисистемност лъха още от облеклото и се проявява още по-ясно чрез пълната липса на конструктивен диалог с всички останали.
Проблемите на българските граждани остават на заден план. Всяка година депутатите се надпреварват в доказването на съпричастността си към пенсионерите. Не се повдига обаче въпросът как да се направят законодателни промени, с които да намалее административният натиск върху бизнеса и постепенно в бюджета да се съберат достатъчно средства, за да има наистина достойнo преизчисление на въпросните пенсии, а не половинчати мерки.
Любимците на младите софиянци от "Демократична България" също не изглеждат адекватни на ситуацията. От една страна тотално отказват разговори с БСП, защото били статукво, но били готови на разговори с ГЕРБ, ако се били разграничили от Бойко Борисов. Дайте да се разберем, гайс. ГЕРБ е олигархично-мутренска групировка по интереси и разграничаването от Борисов не би променило нищо.То в редиците на ГЕРБ е пълно с хора, които преди това са се разграничавали от Борисов. Тома Биков и Антон Тодоров са пример за това. Хубаво е родните демократи да решат на първо място интересите на България или САЩ ще защитават, защото те понякога не съвпадат.
Стигаме и до БСП. Непрекъснато в публичното пространство се обсъжда лидерския въпрос в левицата. Вторачването във вожда обаче май направи невидими индианците. При социалистите огромният проблем остава кои са всъщност, прикрит зад борбите "за" и "против" Нинова и дали лявото е кауза и дълг, или изпразнен от съдържание етикет.
Бившите управляващи от ГЕРБ доволно потриват ръце от получилия се сеир и удобно го подклаждат, разчитайки на късата памет на гражданите. Те още не разбират, че са свалени от власт и използват всеки метод да припомнят кои са.
"Суверенът" пък гледа сеир и се забавлява. Постепенно бива подготвян и за следващите форми на авторитаризъм, които могат да покълнат. Те ще дойдат с мажоритарната система и кой знае - може би и с президентска република. Като му "писне" от "магариите на ония маскари" - българинът ще получи поредната залъгалка. И отново ще плаче, че е излъган. С крокодилски сълзи...
Автор: Тодор Беленски
