Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Четирите хубави неща, които се случиха на тези избори

18 ноември 2016, 11:27 часа • 12593 прочитания

Както всеки път след избори, чувствата са противоречиви. Нито кампанията беше такава, каквато българският народ искаше, нито кандидатите, нито резултатите.

Тези избори могат да се окажат крайъгълен камък за нещо много лошо, а могат и да бъдат началото на нещо изключително позитивно. Защото, безспорно, резултатите са повече от притеснителни в много отношения. БСП, въпреки че е партията, причинила най-много злини на България, спечели. Патриотите, които не са никакави патриоти и съвсем доскоро на драго сърце продаваха страната си за жълти стотинки, за власт и за постове, се представиха повече от добре. Абсолютно некомпетентен популист като Марешки направи фурор в изборните резултати.

Има обаче и неща, които трябва да отчетем като изключително обнадеждаващи. Българският народ даде достатъчно сигнали, за да започне да става ясно, че има потенциала да поиска промяна и да се бори за нея. Вероятно това няма да стане бързо и вероятно няма да изкристализира в пълната си форма още дълго време. Но самият факт, че първите признаци вече са налице, е достатъчен.

Първо, българският народ доказа, че може да наказва. Което е изключително важно качество. ГЕРБ се самозабравиха. Направиха прекалено много грешки, особено напоследък. Бяха арогантни и цинични. Решиха, че няма проблем да обидят българския избирател като му обявят кандидата си в последния възможен момент. Решиха, че победите им са нещо подразбиращо се от само себе си. И че когото и да посочат, ще бъде избран.

Вероятно в голямата политика у нас е така - ако прекалено дълго време си бил "горе", забравяш за действителността "долу" и за действителността по принцип. И няма нищо по-здравословно от един звучен шамар, който да те постави на мястото ти и да ти припомни как всъщност стоят нещата и от кого зависят.

Това, че българите показаха на ГЕРБ, че не може да разчита на някакъв имагинерен твърд, крепостен електорат, беше най-доброто, което можеха да направят за себе си. Защото, да бъдем реалисти, ГЕРБ няма да изчезне след тези избори. Ще продължи да бъде основен фактор в българската политика. И това да има "едно на ум", че може да отнесе подобен звучен шамар от народа по всяко време, ще бъде полезно за всички.

Второ, българите дадоха ясен сигнал на партиите, че са абсолютно готови да сложат край на безобразията им. Изключителният резултат на Марешки (без да коментираме самите "достойнства" на Марешки) е ясен знак, че избирателите започват да отхвърлят презумпцията, че единствените реалистични кандидати са партийните. Българите са готови за непарийна алтернатива и ако партиите продължават в същия дух, рано или късно обикновените граждани ще я намерят - алтернативата.

На тези избори стана пределно ясно, че българският народ има готовността да се довери на независим кандидат. Това беше и знак към бъдещите непартийни фигури, които ще са изправени пред дилемата дали да се включат в следващите надпревари, че те всъщност имат шанс. Защото ако партиите не могат да предложат нищо добро, хората са готови да го потърсят другаде. Това поведение има потенциала да промени динамиката на политическите избори у нас и то само в положителна посока.

Трето, българският народ показа, че искрата на надеждата у него не е угаснала. Да, понякога тази надежда се разпада на парчета от разочарование в последствие. Не е сигурно, че няма да стане така и сега. И въпреки това, народ, който не разпознава надеждата и не залага на нея, е обречен при всички положения.

Българският народ доказа, че все още вярва в промяната. Изборът на Румен Радев, въпреки уговорката, че зад него стои БСП, беше именно това.

Хората знаеха какво да очакват от Цецка Цачева. Но не знаеха какво да очакват от Румен Радев. Защото той е ново лице, което все още не се е компроментирало, и което излъчва, според мнозина, авторитет. И българите решиха да заложат на него, защото не знаят какво да очакват от него и защото имат надеждата да очакват добри неща. Кой може да ги вини? Кой може да премери кое натежава повече - увереността, че не е възможно БСП да донесе нещо добро на България или надеждата, че най-накрая има вероятност някой да направи нещо различно, нещо ново, нещо добро?

Много е голяма вероятността да се окаже, че българският народ е сбъркал. Защото силите в БСП не са нови и не са променени. Но ако сме се излъгали, ще си понесем отговорността. Така се учат уроци и така се израства. Важното е, че пламъкът на надеждата е жив. Защото иначе, наистина не бихме имали шанс.

Четвъртата добра новина е крахът на ДПС. Не можем да сме сигурни единствено от президентските избори, разбира се, ще трябва да изчакаме до парламентарните.

Ако обаче това е силата, която е останала на ДПС - 6-7%, имаме много добра новина. Разцеплението, което преживя най-могъщата и най-опасната партия, е първата крачка по пътя към България такава, каквато я искаме.

За никой не е тайна огромната власт, с която разполага ДПС. Изключително твърдият й и дисциплиниран електорат е също допълнителна трудност. С появата на ДОСТ обаче, само за няколко месеца стана това, което от десетилетия бе немислимо - ДПС да бъде отслабено.

Българската политическа независимост минава през краха на Доган. Лютви Местан, естествено, далеч не е някакво оптимистично и позитивно явление в политическия ни живот, но той никога няма да достигне висотата на Доган. И затова е за предпочитане, ако става въпрос да си избираме срещу кого да се борим. Всяка лоша новина за ДПС е добра новина за България. И да се надяваме, че това са първите избори от много, от които ще излизат такива добри новини за България.

Автор: Десислава Любомирова

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес