Навръх 3 март - размисли върху българския национален интерес, дефиниран още през XIX век от възрожденците ни (най-вече от Васил Левски): изравняване с останалите европейски народи чрез модернизация на страната ни с европейска наука, култура и най-вече - европейска политика.
И няколко цитата, които по-рядко ще срещнете да се споделят днес, но са важни за историческата ни памет:
"Под името национализъм на нашето Възраждане ний наричаме самонадеяността на националния дух, това е устремът към големи исторически съдбини, това е вярата, че българският народ е призван да владее над Балканския полуостров. ... Националистите: д-р Чомаков, П. Р. Славейков, Драган Цанков, Тодор Икономов спасиха българските земи от духовно разпокъсване. Те се възпротивиха на внушенията на руския посланик, защото не чакаха избавление отвън, а разчитаха на собствените сили на нацията, те не се уплашиха от заканите на Патриаршията, защото знаеха, че схизмата няма да спре българския подем. Вярата в духовните сили на своя народ им даде откровението на истинската национална политика и обезпечи тържеството на тяхната непримиримост. ... Ний се опитахме да изложим в настоящата книга борбите между двете главни течения в новия български живот и въздействието, което те упражниха върху младата държава, както и върху делото на националното обединения. Имената на тия течения се измениха, но основната им характеристика остава същата: от една страна, вярата на националистите в силите и самостоятелността на българския народ, от друга страна, капитулацията на "старите" и на русофилите пред трудните проблеми на народното дело или пред угрозите на чуждия натиск".
- Симеон Радев, "Строители на съвременна България", 1911 г., София.
"Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество ... тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие".
- Георги С. Раковски, "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.
"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!".
- Захари Стоянов, в. „Независимост”, 1886 г.
Честит празник! Бъдете горди, независими и свободни в мисълта!
Автор: Ивайло Илиев
Още: Героизъм и подвиг: Как българите построиха паметника на свободата си? (ВИДЕО)
