Началото на най-големия футболен форум в света е поставено на 29 май, 1928 година в Амстердам. Тогава ФИФА одобрява идеята на френския адвокат и тогавашен президент на Световната футболна федерация Жул Риме да бъде създадено световно първенство по футбол.
Първият шампионат е проведен през 1930 година, а домакин е Уругвай. На първенството участие взимат 13 отбора, от които само четири европейски – Белгия, Франция, Югославия, Румъния. И четирите европейски отбора идват на първенството с кораб – СС „Конте Верде”.
Участници: Аржентина, Белгия, Боливия, Бразилия, Мексико, Парагвай, Перу, Румъния, САЩ, Франция, Чили, Югославия, УРУГВАЙ;
Логично самото първенство е доминирано от южноамериканските отбори – Уругвай и Аржентина, които през тези години печелят всеки по-значим шампионат по футбол между национални отбори. Уругвай има две олимпийски титли преди първото световно първенство – 1924 и 1928 година, а Аржентина е действащ южноамерикански шампион. Отделно и съдиите помагат здраво на южноамериканците – например в груповата фаза, в мача Аржентина – Мексико, гаучосите получават пет дузпи в своя полза и печелят с 6:3.
Точно урусите и гаучосите достигат до финалния мач, след като преодоляват груповата фаза като победители в своите групи – Аржентина е първа в група А с три победи, а Уругвай е първи в група C с две победи. Заради нечетния брой отбори има четири групи, като първите две са от по четири отбора, а другите две – от по три, като само победителите отиват на полуфинал. При жребия има поставени отбори – това са Уругвай, Аржентина, Бразилия и САЩ, като голямата издънка в груповата фаза е на Бразилия, тъй като кариоките неочаквано падат с 1:2 от Югославия и западните ни съседи продължават на полуфинал. Там и Уругвай, и Аржентина печелят с идентичен резултат – по 6:1 срещу Югославия и САЩ съответно, а тези мачове остават в историята не само с резултата. На мача между гаучосите и американците треньорът на САЩ Милър замеря с лекарската чанта съдията от Белгия Ланженю, но вместо него уцелва помощника му Соуседо от Колумбия. След края на срещата американецът заявява, че не съжалява за неточния изстрел, защото и Соуседо бил същия „футболен престъпник”. И има защо американците да са бесни – още в 10-тата минута „футболният злодей” Луис Монти чупи крака на Рафаел Трейси, т.е. САЩ играе с 10 души до края на мача, тъй като по онова време смените не са позволени. А на мача между Уругвай и Югославия още в 30-тата минута, при резултат 2:1 за домакините, бразилският съдия Алмейда Рего признава техен гол, който е най-скандалният на световните първенства. Топката е изкарана в аут при атака на урусите, един от полицаите, охраняващи срещата, я връща обратно и Анселмо я рита, вкарвайки я в мрежата. Вместо да даде аут, Рего посочва центъра и направо погребва западните ни съседи.
ФИНАЛЪТ: Уругвай - Аржентина
Първият финал в историята на първенствата е и вторият по резултатност след този през 1958 година между Бразилия и Швеция. Домакините от Уругвай печелят с 4:2, след като на почивката губят с 1:2. Във футболния фолклор е останала легендата защо урусите печелят – причината е в топката. През първото полувреме се играе с топката, която носи аржентинският отбор и гаучосите повеждат, но през второто в игра е топката на Уругвай и урусите обръщат.
Всъщност мачът е истинска война, защото Аржентина е твърдо решена да отмъсти за загубата на Олимпиадата в Амстердам през 1928 година с 1:2, когато половината им отбор става жертва на контузии заради грубиянската игра на Уругвай. Отмъщението обаче не идва на футболния терен, а след края на мача – тогава агитката на гостите се развилнява в Монтевидео, бясна от новото поражение, намесва се и полицията и се стига до престрелки с револвери и боеве с ножове.
СТАТИСТИКА
Уругвай – Аржентина 4:2 (1:2)
Голмайстори: Пабло Дорадо (12), Педро Сеа (57), Сантос Ириарте (68), Хектор Кастро (89); Карлос Пеуселе (20), Гилермо Стабиле (37).
УРУГВАЙ: Енрике Балестрос; Хосе Насаси, Ернесто Маскерони, Хосе Андраде, Алваро Хестидо, Лоренцо Фернандес, Пабло Дорадо, Ектор Скароне, Хектор Кастро, Педро Сеа, Викториано Ириарте
Треньор: Алберто Супици
АРЖЕНТИНА: Хуан Ботасо; Хосе Делаторе, Фернандо Патерностер, Хуан Еваристо, Луис Монти, Педро Суарес, Карлос Пеучеле, Франциско Варло, Гилермо Стабиле, Мануел Ферейра, Марио Еваристо
Треньор: Хуан Трамутола
Голмайстор на турнира: Гилермо Стабиле - 8 гола
Най-добър играч на турнира
За най-добър футболист на първенството е избран капитанът на домакините Хосе Насази. Той е безспорната душа на урусите, макар че футболните фенове се захласват по прототипа на Кристиано Роналдо в онези времена - Хосе Андраде.
Противно на ранната представа за футболната игра, Насази може да се определи като класически либеро тип „Франко Барези”. Насази е известен с прякора Великия генерал заради способността си винаги да влиза под кожата на съотборниците си така, че те да дават най-доброто от себе си. Тези му качества и вдъхновеното му поведение са главната причина Уругвай да направи големия обрат срещу Аржентина за първата си световна титла.
Интересни факти за първенството:
- Това е първенството с най-малко участници.
- Това е единственото първенство, за което няма квалификации.
- французинът Лусиен Лоран вкарва първият гол на световните първенства – срещу Мексико в 19-тата минута.
- американският вратар Джими Дъглас е първият, който не допуска гол в продължение на 90 минути в мач от световно първенство. Дъглас прави това срещу Белгия, когато САЩ печели с 3:0.
