Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Видеонаблюдението има алтернатива, но България не я иска

21 февруари 2018, 11:19 часа • 7973 прочитания

По стара традиция у нас винаги си мислим, че откриваме топлата вода и с проблемите си, и с решенията им. Никога не ни минава през ума, че останалият свят се сблъсква с абсолютно същите казуси и често е открил чудесни и работещи решения, които можем спокойно и безболезнено да заимстваме.

Но не би. Ние си умираме да спорим, да се препираме и да изхождаме от чувството си за уникалност в нещастието. Насилието в детските градини и спорът около въвеждането на видеонаблюдение е поредният пример.

Първо, важно е да се направи уточнението за съществена разлика между детските градини и училищата - нещо, което упорито отказваме да направим. Ако в едно училище има проблем, децата са достатъчно големи да го формулират, да го изкажат и да се вземат мерки. Затова камерите в час са много по-излишни. В яслите и детските градини обаче ходят малки деца, които не винаги могат спокойно и в детайли да разкажат за ежедневието си и евентуалното насилие. При тях проблемът може да бъде забелязан, когато вече са травмирани и повлияни от случващото се, и затова там рискът е по-голям.

Та тази "топла вода", далеч преди нас, са открили много други държави. Ако някой си мисли, че в цивилизована Европа например няма случаи на насилие в детски градини, жестоко се лъже. Именно поради тази причина видеонаблюдението отдавна е нещо нормално в много детски центрове във Великобритания и други европейски страни. Мярката е позната дори в съседните Румъния и Турция. За пионерите в това отношение - САЩ, където камерите, наблюдаващи децата и възпитателите, са практика от повече от десетилетие, да не говорим. Този проблем съществува по цял свят и поради тази причина в Южна Корея например има правителствено решение за видеонаблюдение в детските градини от 2015 година, а дори в Индия цели щати са със задължителни камери в центровете за деца, като от миналата година властта обмисля да направи практиката задължителна в национален мащаб.

Вариантите за самото видеонаблюдение са различни - някои са с отворен или със затворен онлайн достъп, други пък предават на живо занятията на специални екрани в самото детско заведение и родителите са свободни по всяко време да дойдат и да наблюдават процеса.

Естествено, има много страни, които са предпочели по-трудния и скъп път на осигуряването на качествена услуга в детските центрове - контрол и ефективност при подбора на персонал. Само че България никога не е показвала, че смята да се присъединява към тези групи държави.

Има страни без видеонаблюдение, които обаче са разработили желязна система за подбор и обучение на кадри, а на един възпитател се падат едва няколко деца. Поради тази причина дори бебета ходят на ясла - първо, защото отпускът по майчинство е по-кратък, второ, защото са осигурени достатъчно квалифицирани и добре платени специалисти, които да обръщат внимание на децата индивидуално. Всичко това обаче струва пари, ресурси и усилия, които България никога не е желаела да отдели.

Ето защо по-евтиният вариант - видонаблюдението, е подходящ като мярка на първо време. Физическото, но най-вече психическото и емоционално здраве на децата е риск, който не можем да си позволим да поемем. Затова е повече от ясно, че нещо трябва да бъде направено.

Естествено, наблюдението не е особено приятно за никого. Но както коментира наскоро една учителка по темата, ако нямаш какво да криеш и от какво да те е срам, проблем не би следвало да има.

Автор: Десислава Любомирова

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес