Вчера заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков заяви, че броят на студентите в България трябва да се намали приблизително 2 пъти.
И по всяка вероятност това е абсолютно вярно. Ето и малко статистика.
През 2014 г. при випуск от около 60 000 абитуриенти, МС утвърди 77 000 свободни места в държавни и частни университети. За учебната 2014/2015 г. неизпълнението на приема е в рамките на 12 010 студенти.
За учебната 2015/2016 г. пък са одобрени отново големи бройки за всички студенти в университетите у нас - 74 000. За справка, през 2013/2014 г. бройките са били 57 000. Т.е., тенденцията от последните години е приемът да се увеличава, въпреки че броят на зрелостниците от година на година намалява. Ако през учебната 2010/2011 г. у нас е имало 68 000 дванадесетокласници, през миналата 2014/2015 те са едва 58 654 души.
На фона на статистиката, че двойките на матурите се увеличават постоянно, а за миналата година бе отчетен рекорден брой абитуриенти, кандидатствали в чужди университети, България постига внушителните 80% на завършващите, които стават студенти.
Прекалено очевиден е изводът, че държавата трябва мигновено и безапелационно да ореже приема в университетите, за да се налага каквато и да е дискусия.
Българските университети не попадат в световните топ класации на висшите училища отдавна. Качеството на образованието е нещо, което със сигурност би се повлияло от стъпките за свиване на количеството. Защото днешната система на конвейрното студентство произвежда неграмотни и некадърни "специалисти", които хем консумират държавен ресурс, хем в последствие не подпомагат икономиката с нищо.
Защото има толкова много раздути специалности, от които бизнес средата в момента на практика няма нужда. Но те бълват година след година кадри, които водят до това педагожка да работи като продавачка или икономист да работи като барман. За сметка на това на държавата ѝ е ясно, че някои сектори на икономиката изпитват изключителен глад за кадри, но присъщата мудност и мързел на системата не позволява да се реагира адекватно и своевременно.
Демографската криза в България е болезнен факт. Неприятен за приемане, но факт. И този факт налага драстично съкращаване на специалности и закриване на университети. Подобни мерки никога не са желани, но понякога са необходими. Като в нашия случай.
Иначе получаваме ситуация, в която малоумници влизат с 3-ки, стават студенти и после излизат, отново с 3-ки. Получаваме ситуация, в която дори в претендиращите за най-голяма престижност университети се влиза не с изпит, а с матури. А като нищо, скоро - и само по документи. И най-страшното - получаваме ситуация, в която ни се налага да се доверяваме на некадърни лекари или некадърни архитекти.
Ученето не е за всеки. И е време системата да отрази тази проста истина. Интерес имаме всички, защото от нашия джоб милиони изтичат всяка година в една бездънна яма, зейнала по средата на висшето ни образование. И ако не започнем да я запълваме, рискуваме да пропаднем всички.
Автор: Десислава Любомирова
