Като председател на Националния инициативен комитет бях поканен да присъствам на срещата в Министерството на образованието и науката на 16.02.2018 г.
Искам да дам разяснение как протече срещата:
Няма как да сме доволни от срещата, защото още преди да започнем беше подходено към нас с пренебрежение, закъснялата Янка Такева ме накара да стана и да ѝ отстъпя мястото си и то по най-грубия и заповеднически начин, като че съм ѝ служител. Впоследствие постоянно взимаше думата без никой да ѝ я е дал, прекъсваше, говореше си под носа, така че хората около нея не можеха да чуват какво казва, ръкопляскаше на изказвания, които са ѝ харесали, скара се на зам.-министър Сачева, че не познава наредбите и защо се е хванала на тази работа като не ги знае... но да караме поред.
След откриването на срещата естествено първа взе думата тя - Янка Такева - за който не знае - ръководител на Синдиката на българските учители. Сподели, че ние родителите в момента “създаваме неприятни ситуации в българското образование” и че “демонизираме учителя”. Каза, че не знае “защо се е нарушил нормалния тон”, но ние не останахме с впечатление реално да мисли по този въпрос. Отново наблегна на “незаконните бръмбари”. Каза: “Осъждаме всякакъв вид насилие и тормоз над децата” (Ема Черногорска, един от организаторите на протестите срещу насилието в детските градини, по-късно в изказването си я попита как). Пледира да се обединим около няколко неща:
1. Че учителят не е укротител и че трябва да си върши работата без да бъде надзираван.
2. Да се разработи антистресова програма за учителите (интересно ни е да разберем какво ще включва тя), следователно предложението е да научим учителите да издържат повече на стрес, вместо да им подобрим средата.
3. Във вътрешните правилници да се разработи раздел за мястото на родителя - да има възможност при свободно време да влезе в групата или класната стая!
4. В началото на учебната година да се подписва договор между родителя и директора и когато бъде нарушен - детето вън и да си търси друго училище. Каза: "Като не им харесва тази детска градина, да се преместят" (тя знае ли как се записва и премества дете в София - явно не, а и човек ще премести детето си, но още много други деца ще останат).
5. 65% от българските учители търпят насилие (наше мнение е, че ако това е вярно, камерите са задължителни и не може да позволим такъв голям процент да бъдат насилвани), а 68% от българските деца търпят насилие в семейството.
Втори се изказа Юлиян Петров - от синдикат "Образование", който даде предложения за диалог и съвместна работа между институциите.
След това се даде думата на нас и се изказа Ема Черногорска, която на няколко пъти бе прекъсвана, репликирана и т.н. няма смисъл да обяснявам главно от кого! Тя заяви, че от изказването на г-жа Янка Такева е останала с впечатление, че единственият проблем на образователната ни система са родителите. След това върна темата към насилието и зададе въпроса: Как г-жа Такева осъжда насилието над деца? И продължи да излага фактите: “Когато излезе в публичното пространство случай на насилие се осъжда самото записване, а не това, което се случва на тези записи. Заплашва се със стачка". След това даде пример със свой разговор с учител, който се е оплакал, че е повдигал многократно, години наред, проблемите си пред синдиката, в който членува, а отговорът винаги е бил, че те не могат да се преборят! И попита: “Тогава за какво са тези синдикати?”, като продължи: “Значи може да се излиза на стачка против бръмбарите, но не и за подобряване на условията на труд на учителите?!”
След това г-жа Черногорска повдигна въпроса, че родителите се сблъскват със стена, когато заговорят своите притеснения. Че всеки път виждаме, че директорите са учудени от това, което се случва на записите. И попита: “Тогава за какво са там?”. Накрая завърши с това, че ние апелираме да работим заедно, но също срещаме стена. Че в нашите предложения има много такива, които целят подобряване на условията на труд. Че искаме участие на родителите, както предлага г-жа Такева, че искаме намаляване на децата в група, както предлага г-н Петров, че искаме плавна адаптация на децата при първоначално постъпване в ясла или детска градина, което смятаме, че ще намали стреса не само за самите деца, но и за хората, които се грижат за тях. И накрая апелира всеки, който не се е запознал с подробно мотивираните предложения на Инициативния комитет, да го направи и да работим заедно.
После се изказа председателят на Съюза на работодателите в народната просвета г-жа Николчева - директорката, която беше гост в предаването на БНТ "Референдум". Тя каза, че се смята, че има някаква конспирация и атака срещу образованието! Попита защо родителите не сигнализират, когато има проблем, а изкарват записи в медиите. Но иначе каза, че живеем в несигурни времена и в тази връзка камери е нормално да има там, където всички страни са съгласни да ги има, защото там, където родителите и учителите са убедени, децата няма да бъдат настройвани срещу камерите. И подчерта, че камерите са мярка за сигурност.
Г-н Томов - председател на Независим учителски синдикат, отбеляза, че също като г-жа Николчева смята, че това е “дирижирана атака”, че тя е “целенасочена, с предварително подготвени механизми, начини на влияние и внушение на обществото и е срещу образователната среда”. (Такева суфлира: “Точно така”) След това обясни, че видеонаблюдение на места има, но то няма да стане по начина, по който ние искаме (Не разбрахме какво точно има предвид - дали има предвид, че искаме да е задължително, навсякъде, или погрешно е разбрал, че искаме да е онлайн).
Г-жа Ананиева - зам.- кмет на Бургас, каза, че видеонаблюдение е хубаво да има при съгласие на родителите и учителите (Но ние видяхме, че именно в групата, в която учителките са отказали видеонаблюдение, е имало проблем. И това доказва нашата теза, че камери не искат тези, които имат от какво да се притесняват) Г-жа Ананиева обясни също, че общината се грижи за сградния фонд, но не може да осъществява контрол на образователния процес и призова МОН да го прави.
Зам.-кметът на Варна заяви същата позиция по отношение на видеонаблюдението.
Г-н Игов - психологът, който беше с Ема Черногорска в сутрешния блок на bTV, каза, че според него медиите нарушават Конституцията (като излъчват записите без съгласието на хората), но каза и няколко много важни неща:
1. Че директорите замитат проблемите, че няма как да не чуват тези викове.
2. Че всички проблеми са от невзети навреме управленски решения!
3. Че учителите не са добре квалифицирани и че нямат никаква кариерна перспектива! И добави: “Хайде да седнем да го променим”.
След това се изказа Цвета Брестничка от Асоциация "Родители". Като изключим, че те са против камерите, тя каза някои важни неща:
1. “Нуждата на родителите да знаят какво се случва в детската градина или в училището е абсолютно неудовлетворена към момента и докато тази нужда не бъде посрещната от системата по адекватен начин, те ще правят чудеса, за да разберат и няма нужда да бъдат обвинявани, че искат да знаят и да имат доказателства, когато имат съмнения и техните съмнения не срещат адекватна реакция”.
2. “Нека честно да си кажем, че случаи на насилие над деца от страна на педагогически и непедагогически персонал се случват. Това не значи, че го правят всички учители, но се случва. И когато такъв случай има, първите, които трябва да реагират, са колегите и ръководството и когато те реагират, родителите няма да търсят нелегитимни начини”.
3. “Най-важното е да се промени средата - по-малко деца на един възрастен, регулярна психологическа подкрепа на учителите, да се обучат за работа с родителите”. (Юлиян Петров в този момент направи пренебрежителна физиономия)
3. Спомена и че Обществените съвети сега са формален орган, но са важни и трябва да измислим начин как да заработят и да изпълнят функцията си. (По време на цялото й изказване много хора не я слушаха)
След това се изказа психоложка, която Янка Такева беше довела. Тя заяви, че камерите биха увеличили стреса и за учителите, и за децата, но не разбрахме как.
Зам.-кметът на София доц. д-р Чобанов взе думата, говори адекватно и каза, че няма проблем общината да финансира, ако се спазва законодателството и има пълен консенсус в институцията между персонал, учители и родители. Каза и, че има нужда от нова образователна инфраструктура, както и възстановяване на учителските институти. През това време на Такева ѝ звънна телефона, вдигна си жената, говори си и не му обърна внимание. В същия стил като него се изказаха и от сдружението на общините.
Пламена Николова от Национална мрежа на децата каза, че е съгласна с нас за това, че няма диалог и че родителите не успяват да решават проблемите си на ниво ДГ или училище. Заяви, че трябва да се върви към това детските градини да се отворят. И добави, че учителите имат прекалено много административна работа.
После стана дама, облечена с блестяща сребриста плисирана пола, фигурален чорапогащник и скандални ботушки - представлявала Национално движение на българските граждани!!!! Представете си. И участвала в експертна група към Народното събрание по изработване на нов закон, който да се справя с агресията в училищата! Изглеждаше, че е човек на Такева - много си подкрепяха думите взаимно, а на брифинга след срещата младата дама снима изказването само на Такева, на никой друг. Та според нея:
1. Родителите били абдикирали. Трябвало да има взаимовръзка родител-учител-ученик.
2. Дори да имало насилие, това можело да се реши чрез частни дела и не бивало да се демонизира учителя (звучи ли ви познато?).
2. Те искали Национална стратегия за справяне с агресията за период 20-50 години.
3. Те били направили някакъв проект, който е подкрепен от СБУ и някакви такива.
Другото не си заслужаваше - заговори за Истанбулската конвенция, никакви приказки по същество и в крайна сметка нищо не предложи.
Г-жа Балева, която е председател на директорска организация, заяви, че те са учудени от това, което виждат и че то няма място в детските градини и че е „за“ да има договор между ДГ и родителите.
Накрая зам.-министър Сачева взе думата и каза, че явно ползите от видеонаблюдението са несравнимо по-малки от вредите. Но че исканията на родителите да имат информация са напълно основателни. Че има напрежение и явно добрите практики не са налице навсякъде. Че изнасянето на проблемите в медиите не решава проблема, че има директор, Обществен съвет, РУО, МОН.
Аз попитах зам.-министър Таня Михайлова дали МОН имат против някоя случайна организация, ако предлага нещо добро, да се бърка в образователните политики, както и имат ли против непрофесионална – например родителска организация, да се бърка в образователните политики? Тя отговори, че настоящата среща доказва, че нямат против. Тогава аз попитах как така в подписката, организирана от СБУ, на учителите им се дава да разписват, че те са против случайни и непрофесионални организации да се месят в образователните политики? Вече не си спомням, но мисля, че нищо не ми отговориха.
На пресконференцията от синдикатите си изказаха направените предложения за антистрес, диалог, връщане на доверие и т.н., отбелязаха и, че са против камерите.
След това аз взех думата и казах, че ще продължаваме с протестите и че все пак това е законодателна инициатива и ще настояваме да си свършат работата в парламента, защото в крайна сметка от тях зависи! Казах, че настояваме и за повишаване на заплатите на учителите и за намаляване на пенсионната възраст и т.н. След още няколко журналистически въпроса, зам.-министър Сачева ми взе думата и подчерта, че всъщност само аз настоявам за видеонаблюдението, а всички останали са против.
Както и да е - това не е ново за нас - ние знаем, че институциите ще са против нас и за миг не сме си представяли, че ще бъдем посрещнати особено радушно на тази среща. Но, докато хората са зад нас, ще продължаваме да се борим и ще се справим. Не е нормално ние да се обявяваме за увеличаване на заплатите и ранно пенсиониране, а синдикатите - за медиация и антистрес програми - не че не са важни, но кое би удовлетворило повече учителите?
Автор: Инж. Васил Николов - председател на Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система
