България – Белгия на Балканите. На фона на липсата на редовно правителство, заплатите растат, безработицата е на рекордно ниско ниво, пенсионерите се къпят в благодат под формата на добавки към пенсиите, а след две години се очаква приемане на еврото. И всичко това по време на пандемия. Невероятен сюжет, достоен за научен труд. В живота обаче нищо не се случва по сценарий. Особено когато изпод леглото на розовите очаквания изскочи Торбалан. А той е вече тук и неговото име се нарича инфлация.
Не е нужно да имаш магистърска степен по финанси за да разбереш, че всичко наоколо поскъпва. Една разходка до магазина е достатъчна. Цените под продуктите нанасят прецизен ляв прав в лицето на покупателната ни способност. Така, въпреки че възнагражденията в България не спират да растат, компания им правят и цените на всички стоки и услуги. В това своеобразно състезание, губещите са печално известни. Сметката ще бъде платена от редовия гражданин - така, както повеляват правилата на пазарната икономика.
Според последните налични данни, инфлацията в България, сиреч индексът на потребителските цени, нараства до близо 5%, което е най-високата стойност от 9 години насам. Тази цифра обаче не издава истинската тежест за джоба на българския потребител.
Ако погледнем с интерес към цените в промишлеността, то може да придобием по-реална представа с колко точно обедняваме. Цените на производителите у нас са нараснали с 20% за последните 12 месеца. И по-конкретно – цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ правят тройно салто с винт до ръст от близо 40% за година. Ако това не е достатъчно, то прелистваме към цените в производството на основни метали само за да съжалим от откритието - там повишението достига 42%. На фона на това, скокът в цените при дървения материал (+17.4%) и производството на химически продукти (+16.3%) изглежда направо скромен.
Главоломното поскъпване на всичко в индустрията се отразява надолу по веригата и в крайна сметка вдига цените на стоките и услугите за крайните потребители, които искат или не ще трябва да платят сметката. Поради това, цените на храните нарастват в реално време, карайки дори най-незаинтересованите да забележат тенденцията, че с 50 лева вече трудно може да се спретне купон за четирима.
Сумата от 50 лева не е спомената случайно. Изненада или не, именно това е най-масовата банкнота в обращение в България, което би следвало да каже само едно – инфлация.
Ако трябва да бъдем по-прецизни, всичко в българската икономика крещи за спад в покупателната способност в последните година-две. От номинална гледна точка, по-високите цифри може и да заблудят някого, че българинът забогатява, но когато цените изпреварват ръста на доходите, сметката е ясна.
Парализата в резултат на COVID-19 е основен фактор за възхода на инфлацията. Казано най-просто – търсенето е налично, но предлагането изостава заради нарушени вериги за доставки и липса на производствен капацитет. Тоест купувачи има, парите са налични, но няма кой да произведе и достави търсените количества. А тези, които го правят или произвеждат по-малко, или вдигат цените заради поскъпването на енергийните продукти, суровините и силното търсене.
А какво се случва, когато всички искат да закупят килограм сирене, но на щанда в магазина няма достатъчно количество?
Отговорът е в заглавието.
Автор: Мартин Леков
