Сидеров и Бареков, след дълги години взаимни обвинения, пъстър хейт, живописни обиди на капут, цирк дьо барек, кебапчия и прочие, изведнъж се оказаха особено близки. Двамата се появиха заедно на конференция на тема "Обединеният консерватизъм - ключовата посока в развитието на България", където Бареков обяви, че Сидеров "може и трябва" да оглави голяма консервативна коалиция на евроизборите. От предишинте им вражди - най-вече от 2014-та, когато в "Алфа" бяха посветени десетки предавания, в които се тръбеше, че партията на Бареков е финансирана от КТБ, няма и следа. Сега се очаква мощно обединение по линията на консерватизма, заравят се и томахавки, които после ще бъдат изравяни отново, но и пак ще се заравят, ако стане нужда.
Тук изненада голяма няма. Когато си извървял преходите от "ку*ви на Бойко" до властови коалиционен партньор, от върл противник на Валери Симеонов до общ патриотичен фронт, от яростен критик на БСП до "златен пръст'" в кабинета на Орешарски, прегръдката с охулвания Бареков идва съвсем на място. Има два типа персонажи, които са способни да преживяват катарзиси - героите на Достоевски и българските политици. Всичко друго живее в междината на дребните душевни и мисловни промени, леки и незначителни криволичения на поведението, които не могат да се сравнят с мощните изригвания и обрати - салтоморталета, които сполетяват волно и неволно нашия Волен.
Всъщност на Сидеров трябва да се признае следното: обонянието му за политически трендове е отлично развито. Навремето пръв усети, че антициганската реторика е на изчерпване и трябва да се преориентира към стълб на русофилията. А сега правилно надуши вятърът на промяната, който тепърва ще превръща европейската общност от либерален и мултикултурен модел към предпазлива консервативна територия. Никой не иска да повтори съдбата на Меркел, а дори привидно инквизираният Орбан и периодично нагълчаваната за опърничавия си консерватизъм Полша създадоха тренд, който ще набира все по-голяма сила в сърцето на Европа. Сидеров знае това и бързичко ще инсталира собствената си персона в модерния консерватизъм. Всичко тече и се променя, а тъкмо Волен няма да се окъпе няколко пъти в една и съща река (освен ако не става дума за бляскавото море на Варадеро).
Какво да очакваме от новия консерватизъм? Ето го големия наратив: една Европа, която е превзета или от безмозъчни либерали, или от платени соросоиди, сред които се настаняват уверените, стабилни фигури на консерваторите, които разперват ръце и мощно изригват: назад, боклуци! Ние ще пазим коварно лъганото от вас европейско население и ще го завърнем към корените му, понеже вашата либерална свобода го излъга да приема бежанци, да защитава гейове и лесбийки и превърна Европа в наивистично консуматорски безкритичен разгул на огромните права и нулевите задължения, а това никога не е създавало нито силни държави, нито силни съюзи. Да затворим границите, да се завърнем към християнството, да предпочетем мощната държава вместо летливото европейско обединение, което иска да изтрие Ботев от учебниците, Паисий от главата на петокласниците, хетеросексуалността от половия нагон и семейството от обществените ценности.
Сидеров знае колко добре покълва електорално тази реторика, в която притеснително е не съдържанието, а начинът, по който ще обезпечи за пореден път пребъдването му в политиката. Идва нова радостна петилетка, в която политичесикият нюх на този човек ще му гарантира благоденствие - а може би този път дори чрез лукративния престой в Европейския парламент. Ще има тук-там бой, тук-там скандал, тук-так напиване, колкото да се активира машината за внимание, и така до 2020 и някоя, когато ще се наложи да се измисли ново сърфиране върху нова вълна. Коя ще бъде тя? Следи внимателно Сидеров и ще разбереш.
Автор: Райко Байчев
