Криза след криза идват у нас и по света и си отиват, паникьосват, създават суматоха, напрежение и понякога - стимул и отвличане на внимание от ежедневните проблеми. Не ви ли прилича на електронна игра случващото се напоследък? Коронавирус, мигрантски натиск, липса на вода, поскъпване на суровини и стоки, безработица, гладуващи в различни ширини на световния глобус и още, и още.
Сякаш светът се състезава със самия себе си. И докато се опитва да се справи с първото ниво от играта, то вече на терена изскачат все повече какви ли не препятствия. Царят в играта изпраща още трудности, докато най-сетне не успее да елиминира играчите. Твърдо и упорито обаче те - играчите - устояват на натиска. Водната криза се опита да разпали скандали и недоволство. Да накара "участниците" в играта да бъдат разединени, да се обърнат един срещу друг, да се отвлече вниманието им от, може би, по-сериозен проблем. Играчите стигнаха и преминаха първо ниво, след което царят сигурно се уплаши и предаде един от воините си, за да има мир. (Или е затишие пред буря?)
После дойде коронавирусът. Той е сериозна заплаха за участниците в играта. Оцеляването е на живот и смърт. В това второ ниво успяват да се спасят само най-ловките. Но царят е изобретателен. Изработва втори мутирал вид от заразата, защото вижда, че играчите отново продължават напред. Наблюдава ги как прескачат подводните камъни и се движат с все по-силен устрем. Затварят се важни форми на комуникация между участниците, отделят ги едни от други, за да не могат да продължат напред към следващото ниво. Изолират ги. Защото царят знае, че обединени са по-силни от всякога и рано или късно, някой ще го открие.
Оцелявайки и сред заразата най-висшия в играта реши да изправи играчи срещу играчи. Това трето ниво е най-сигурният начин вниманието да не е насочено към него. А и така участниците в играта ще станат по-малко. (Или просто страх лозе пази?) Така се появиха хилядите мигранти, до скоро кротко спотайвали се по домовете си. Изпрати ги царят да се разправят. Да пазят царството му. Да си искат "тяхното". И те тръгнаха, нахъсани и смели. И ето, че светът достигна до по-горното ниво, приближавайки се към тайнственото царство. Битки се водят от хора срещу хора. Едните, оставили всичко, що имали до днес - дом, родина, приятели, и подлъгани се втурнали да дирят късмета си (пеша). А другите - те просто защитават своето царство.
И до днес в тази игра не става ясно кой е царят на царете. Все още той се крие в далечни земи. А ние, хората, парализирани стоим и гледаме, мислим, коментираме... и пак се обръщаме към ежедневието си в кротко очакване на следващото ниво от играта на живота.
Автор: Моника Георгиева
