Въпреки сериозните опити на най-големите телевизии да неглижират проведената през почивните дни конференция за бъдещия хъб „Балкан”, заливайки ни с личните драми на катастрофирали хора, включително и с малък самолет, в следващите редове ще обърна подобаващо внимание на новината, която касае абсолютно всички българи – не само пострадалите от ударите на съдбата.
Конференцията постави много въпроси и даде някои отговори по темата дали България може да се превърне в газова борса, което не само да свали цената на газа на българския пазар, но и да е фактор в Централна и Югоизточна Европа.
Източници
Преведено на български, хъб означава разпределите, борса. За да има борса, т.е. пазар, конкуренция, която да свали цената на даден продукт, трябва да има повече доставчици. Какво се очертава положението дотук при газовия хъб „Балкан”?
Според изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” Георги Гегов т.е. според един от експертите, присъствали на конференцията, имало четири варианта хъб „Балкан” да се напълни. Това са Русия - през съществуващите или бъдещи офшорни газопроводи, от терминалите за втечнен природен газ от Турция и Гърция, от Черноморския шелф, от Южния газов коридор, който включва Каспийския регион, Близкия изток и Източното Средиземноморие, както и добив от България и от Румъния.
Да започнем едно по едно. На конференцията във Варна представител на „Газпром” така и не дойде. На всичкото отгоре и на 3 септември, а и на 5 септември т.е. в кулминацията на конференцията във Варна, от Русия ясно заявиха, че залагат на „Турски поток” в момента. Това означава, че ще трябват много усилия и много дипломатическо майсторство, ако искаме руски газ в хъб „Балкан”.
Терминалите за втечнен газ от Турция и Гърция изглеждат по-лесно достъпен източник. Има обаче една подробност – цената на втечнения газ е по-висока около два пъти спрямо цената на конвенционалния природен газ. Втечненият газ е чудесна алтернатива, но като резерв, за спешни случаи, а не като търговско средство за конкуренция на конвенционалния природен газ. Причината е проста – разходите по доставката на втечнения газ все още са по-високи.
Номер три – добив от Черноморския шелф. Все още тече сондажът на територията на блок „Хан Аспарух”, който се прави в консорциум от Total, Repsol и OMV. Предварителните очаквания са, че там ще има повече нефт, отколкото газ. Още изобщо не е ясно колко богато ще е находището, а това моментално поставя въпроса за цената – ще бъде ли изгоден евентуален добив и колко ще струва? При достатъчно количество, България би печелила само от концесионни такси при износ, а другите приходи отиват при разработващите находището – т.е. Total, Repsol и OMV. С други думи добивът от Черноморския шелф ще бъде ли по-евтин, отколкото сегашните доставки от Русия?
Тепърва пък „Терес” и „Силистар” трябва да се изследват с 3D сеизмични проучвания. В края на септември тази година трябва да се подат оферти за търга, който ще даде шанс на някоя компания да извърши проучванията. С други думи тепърва ще става ясно дали изобщо си заслужава да има сондажно проучване т.е. на терен и след това ще видим дали и какво може да добиваме. А по план хъб „Балкан” трябва да е готов до 2021 година - сега сме есента на 2016 година ...
Последно – добив от България и от Румъния. Според думите на бившия енергиен министър и настоящ председател на Комисията по енергетика в парламента Делян Добрев пред БНТ от 4 септември миналата година (бел. ред. – нарочно давам за пример кадър на ГЕРБ!), настоящият ни добив на газ от Калиакра и Галата покрива 10% от газовите нужди на България. От друга страна Румъния има директна връзка с Унгария и от там – към „Баумгартен” в Австрия, което би послужило отлично като маршрут за доставка от „Балкан”. Въпросът е дали румънците ще дойдат в България – все още не сме завършили връзката с тях, а и връзката между Румъния и Унгария трябва да стане реверсивна т.е. да може да тече газ и в двете посоки през тази, 2016 година. Та защо Букурещ ще дойде във Варна, ако няма и други доставчици, които да свалят цената т.е. ако не му е изгодно?
В руското издание „Спутник” е цитирано мнението на руския енергиен експерт Михаил Крутикин, който прави следната констатация по отношение на хъб „Балкан” – за Европа чрез този хъб няма диверсификация на източници, има диверсификация на маршрути. Каква тогава е изгодата на Европа да смени маршрута? По-евтино ли ще е? По-голяма сигурност на доставките ли ще има?
Пазари
На кого ще продаваме от газовия хъб „Балкан”? Ясно обяснение от държавните мъже няма. Южният газов коридор вече е под контрола на Гърция и Турция т.е. пътят към Италия е блокиран. Остава пътят през Румъния към Европа, но в „Баумгартен” се събират множество връзки и трябва да сме си направили добре сметката има ли търсене.
Плюс за България е, че Русия вече декларира спиране на доставките на газ за Украйна от 2020 година. Това означава, че на Москва ще са нужни други пътища – засега алтернативата е „Турски поток”, но дали това ще е достатъчно изгодно за „Газпром”? Руският монополист има дългосрочни договори както с България, така и със Словакия, а ако не доставя газ на нас и словаците, ще трябва да плаща неустойки. Трудно може да се повярва, че в срок от 8-10 години след 2020 година руснаците биха спрели доставките за Украйна и въпреки това да пускат газ по съществуващата тръба през Украйна за България и Словакия – многократно в миналото Киев е показвал, че при спиране на доставките има как да прави проблеми с транзита и да отклонява количества. Така че Москва ще търси алтернатива - добър шанс за България при добра дипломация!
Политическият шантаж
Относно дипломацията - на конференцията във Варна Бойко Борисов изрично предупреди присъстващите представители на ЕК, че ще налага вето, ако бъдем заобиколени от газовия поток. Налагането на вето в ЕС може да е сериозно оръжие в някои отношения – например споразумения по мигрантската криза, каквото е това за реадмисия с Турция. Проблемът там е, че Ердоган иска визи за турски граждани, но той трябва да изпълни вече поставени условия, а в това отношение какво вето ще наложи България – няма нищо предстоящо, за което да се пазарим. Ако ЕС единодушно каже „не” на облекчен визов режим за Турция, а България каже „да”, това няма да означава падане на визовия режим – с други думи заплахата от вето по този въпрос е куха. Така че колкото и Борисов да уверява Ердоган, че ще прави всичко възможно да сме добри съседи и да ходатайстваме пред Брюксел, турският президент го интересува каква му е изгодата от това съседство пред ЕС. Дали му е достатъчно изгодно? А на България?
Макар от много време насам Гърция и Турция да имат сериозни противоречия, сега Анкара залага на Атина за газовия маршрут – „Турски поток” ще е насочен към Гърция, а при посещението на Владимир Путин в Гърция през пролетта на тази година гръцкият премиер Алексис Ципрас даде ясно да се разбере, че не би приел на всяка цена руския газ и е 100% сигурно, че гърците няма да си оставят магарето в калта щом става въпрос за търговия. Преди година Ципрас и Путин пак се срещнаха и тогава гръцкият министър-председател изрази надежда чрез „Турски поток” да се направи газов хъб при Ипсилу. Такъв хъб директно удря по „Балкан” – защото Гърция е по-напред с инфраструктурата от България и по-бързо може да прехвърли синьо гориво на Запад от нас. Тези две срещи показват едно - преговорите по линията Москва - Анкара - Атина вървят с пълна сила, след като Гърция хем заяви желание за хъб на нейна територия, хем вече заговори за условия - типична фаза на пазарлък, а България изостава - с Русия си говорим само по телефона. На всичкото отгоре Гърция може да си позволи да поставя условия - тя има алтернативи на руския газ, включително и втечнен газ заради желанието на САЩ да не изостава прекалено много на Балканите в битката за икономическо влияние с Русия.
Стара мечта на „Газпром” е да докара газ до Италия и въпросът сега е колко силно ще искат руснаците да я реализират – ако Москва иска мечтата да стане реалност по-бързо, няма причина да чака България да строи интерконектори, които дори още не е започнала – например тези със Сърбия и Турция. А те са ни нужни – за да може хъб „Балкан” действително да разпределя достатъчно големи количества и да е конкуренция на „Турско-гръцки поток”. Инфраструктурата е ключова в уравнението за доставки към Западна Европа – и тук България изостава сериозно в битката, в която времето е много решаващ фактор! Затова и Борисов поиска не окуражаване от Брюксел, а практически договорки - защото знае, че не води в състезанието. Само че за да си пръв, трябва първо сам да се погрижиш за нещата и после да можеш да искаш от другите ...
Автор: Ивайло Ачев
