Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната, за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята:
- Защо взе в тоалетната моя телефон?!
