Денят преди Възкресение Христово е Велика събота, през 2024 година този ден е на 04 май. Велика събота, денят на Божия покой, е и денят на голямото очакване, което е отразено и в народната традиция и е свързано с продължаване на приготовленията за празника. Затова в някои райони е известна и като Дългата събота.
Още: Кога се меси козунак за Великден?
Църковни обреди и вярвания на Велика събота
Велика събота започва със света Василиева литургия, към която се прибавя и вечернята за деня. На това богослужение в някои енории съществува обичай свещениците в храма да хвърлят над вярващите накъсани цветята, които са останали от Разпети петък върху Христовата плащеница. На тази литургия църквата напомня на вярващите, че Синът Божий е в гроба, в тишина, но тя скоро ще бъде огласена от тържествената вест за Възкресението и победата над смъртта.
Възпоменавайки лежащия в гроба Спасител, този ден се нарича Смъртна събота, Мъртва събота или Погребена събота - на нея се спазва една от народните Задушници. Рано сутринта, преди литургията, се ходи на гробища – жените слагат на гробовете цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък, раздават за душите на починалите коливо, яйца и хляб. За предстоящите празнични дни това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е най-големият празник за християните, време на радост и през цялата Светла седмица, която го следва, помени и панихиди не се отслужват.
Обредни хлябове и погачи
На Велика събота след литургията, или още късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове – най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата. Една великденска погача задължително се приготвя и за кумовете. Приготвя се и хляб, който наричат харман с купни – т.е. гумно с купи сено, с който се осигурява плодородието на нивата. Половината от всяко яйце се намира в хляба, а тази част, която е отгоре, е покрита с две пресичащи се пръчки тесто. В периферията на хляба има незатворен кръг от тесто – „оставя се вратник на хармана, за да се влиза”. Хлябът стои на трапезата до Третия ден на Великден, когато се разчупва.
Приготвят и по-голям брой малки хлебчета, върху които поставят по едно червено яйце. В различните райони ги наричат различно – кукулници, яйченици, пикулки, но предназначението им е едно и също. Те се раздават сутринта на Великден на децата, които ще посетят дома, както и на хората, които пасат домашните животни на празника и в следващите празнични дни – т.е. на овчаря, на говедаря, на свинаря и т.н. От тези хлебчета в нощта на Възкресение дават и на всички бедни семейства в селото или махалата. В по-ново време на Велика събота е прието у дома да се месят т.нар. сладки хлябове – т.е. козунаци.
Още: Кога НЕ се пекат козунаци за Великден?
Следобяд на Велика събота се приготвят и останалите гозби за великденската трапеза, които са от месо и са блажни. Тогава колят кокошка, пуйка или агне.
