По-малко отпадъци на сметищата и по-разумно потребление на природни ресурси чрез рециклиране са сред дългосрочните цели на стратегията за кръгов текстил.
Въвеждането на екотакси за текстил и обувки вече е заложено в закона за управление на отпадъците, а влизането им в сила е въпрос на време. Този тип продуктови такси са част от редица планирани промени в текстилния сектор на европейско ниво. Целите им са да увеличат качеството, да удължат живота и да подобрят екологичната устойчивост на текстилната продукция, достигаща пазара на Европейския съюз.
Всичко това става възможно благодарение на системата за събиране, преработка и рециклиране на текстил, за обезпечаването на която ще бъдат използвани екотаксите. А използването на рециклирани материали за сметка на първични суровини, от своя страна, идва и с редица ползи за околната среда.
По-малко отпадъци на сметищата
Според официални данни, всяка секунда един камион с отпадъчен текстил тръгва към сметището. Синтетичните примеси и индустриалните бои в този вид отпадъци са отговорни за около 35% от микропластмасата, изпусната в околната среда, а една тениска от полиестер може да се разгражда до 200 години. Предвид факта, че потреблението на текстил се е увеличило двойно между 2000 и 2015 година, ситуацията няма правилно решение, ако не се предприемат действия за цялостна промяна.
Именно растежът на сектора и многократното увеличаване на отпадъка налагат и поемане на разширена отговорност от страна на производители и търговци.Според Стратегията за текстил на ЕС, разширена отговорност на производителя е ефективна за подобряване на разделното събиране на отпадъчните материали и последващото им управление в съответствие с йерархията на отпадъците.
Рециклирането на текстил и обувки е интелигентно решение за оползотворяване на отпадъка вместо депониране на сметището. Така тъканите, които подлежат на рециклиране ще се използват за нова текстилна продукция, а тези, които не подлежат на рециклиране, могат да се превърнат в източник на енергия след сортиране и изгаряне.
По-разумно потребление на природни ресурси
Данни на Европейската агенция за околната среда сочат, че през 2020 година, закупеният в ЕС текстил е продукт на 175 милиона тона суровини за производство. В тази статистика влизат не само дрехи, но и изделия като обувки, чанти, домашен текстил и др. Това нарежда текстилната индустрия на пето място по потребление на първични суровини, заедно с индустрии като животновъдство и автомобилостроене.
Текстилът оказва и един от трите най-големи натиска върху използването на водата и земята, а брандовете за бърза мода срещат все по-сериозен отпор във връзка с неетични условия на труд.
В тази светлина, кръговият цикъл на живот на текстила идва като логично и изцяло обосновано дългосрочно решение. Повечето текстилни изделия на сметището подлежат на сортиране и оползотворяване, като за целта е необходимо единствено да се въведе интелигентен процес, задължителен за всички производители и търговци.
Целта е вече добитите суровини да се използват много по-дълго време, а нуждата от нова сурова продукция да спадне до нивата на природосъобразното.
По-интелигентна колаборация с енергийния сектор
Въпреки напредъка на технологиите, с днешна дата, все още не всички текстилни изделия подлежат на успешно рециклиране. Основната група, която не може да се използва повторно, е групата на изделията от смесени тъкани. При тях, добавеният към естествените влакна полиестер възпрепятства процеса по получаване на нови влакна, а жизненият цикъл на продукта завършва чрез изгаряне.
Макар и да не е най-оптимално в контекста на кръговата икономика, това решение продължава да бъде много по-добро от изхвърлянето на дрехи и обувки на сметището. Оползотворяването чрез изгаряне е метод за генериране на енергия и вкарва в употреба огромен ресурс, който в противен случай би бил пропилян. Нещо повече - предварителното сортиране и подготовката за изгаряне гарантират максимална екосъобразност на процеса, за разлика от нерегламентираното изгаряне за отопление.
Проактивност срещу промените в климата
Парниковите газове са един от основните фактори за влошаване на така наречения парников ефект и въздействието му върху климата. Само през 2020 година, консумираните в ЕС текстилни продукти са изисквали 121 милиона тона CO2-eq за производствения процес. Още веднъж, текстилната индустрия влиза в топ 5 - този път по генерирани емисии на парникови газове.
Според Европейската агенция за околна среда, отрицателното влияние на текстилната промишленост върху климата и околната среда може да бъде намалено чрез увеличаване на жизнения цикъл на изделията и използване на възможно най-много рециклирани материали.
Именно и това са целите, с които екотаксите се въвеждат задължително във всички европейски страни. Чрез тях, производители и търговци заплащат за съществуването на процеса по рециклиране и оползотворяване на генерирания от бизнеса им отпадък.
Обяснено по възможно най-достъпен начин - ако досега беше важно да се плаща такса смет, отсега нататък ще бъде важно да се плаща такса без смет.
