Притесненията за здравословното състояние са естествени и нормални, ако има симптоматика, сочеща сериозен проблем, както и ако лекар е поставил диагнозата на пациента. Непрекъснатото притеснение за здравето от страна на пациент, който е клинично здрав, напрегнатото очакване да му бъде открито нелечимо заболяване, въпреки пълната липса на индикация за такова, както и внушението, че не е здрав и че го грози сериозен здравословен проблем сочат болестно състояние, но не на тялото – хипохондрия – вид тревожно разстройство.
Общуването или съжителството с хипохондрик може да бъде сложно и натоварващо, необходими са подход и правилно отношение, за да помогнем на засегнатия от това тревожно разстройство. Преди всичко обаче трябва да можем да разпознаем хипохондрията от нормалното притеснение за здравето.
Нормално е да се притесняваме от развитие на рак на дебелото черво, достигайки определена възраст, ако родителите ни са страдали от него и специалист е настоял да се извършват системни изследвания с цел ранна диагностика поради повишения риск от развитието му, не е нормално напълно здрав млад човек, който няма фамилна обремененост да се тревожи, че страда от онкологично заболяване и системно да се подлага на многобройни изследвания, за да се увери, че няма такова. Границата между нормално притеснение и хипохондрия понякога е тънка и е трудно идентифицирането на страдащия от хипохондрия.
Как да разпознаем хипохондрика?
Преди да научите как да се държим с хипохондрик, следва да го разпознаете. Засегнатият от това тревожно разстройство се разпознава по следните симптоми:
- Страдащият от хипохондрия се притесняват много, че е сериозно болен или че съвсем скоро ще се разболее сериозно. Това притеснение е напълно неоснователно и не изчезва, дори след преглед от специалист и категоричното му становище, че лицето е здраво.
- Страдащият от хипохондрия открива у себе си „симптоми“ на друго заболяване веднага, след като се увери, че не е болен от заболяване, за което до скоро се е притеснявал. Ако например е считал, че главоболието му означава рак и тази диагноза е отхвърлена, то хипохондрикът скоро ще започне да се притеснява, че причината за главоболието е друго сериозно заболяване, за което ще пожелае да се изследва. Това може да продължи с месеци, а броят на диагнозите, които тревожат хипохондрика и които сам си поставя, могат да надхвърлят една дузина.
- Хипохондрикът не вярва на лекарите, че е здрав и непрекъснато изпитва съмнения, че те пропускат нещо, че грешат или че крият от него заболяването му.
- Страхът и съмненията на хипохондрика могат да бъдат толкова силни и обладали го, че могат да доведат до тежка депресия, отключване на реални заболявания от стрес, както и до невъзможност да се извършват нормално ежедневните задължения.
- Прекомерната заинтересуваност от симптомите на различните заболявания и системното търсене на информация онлайн за тях, като се сравняват собствените симптоми с описаните в сайтове за заболяването, също сочи, че срещу вас стои хипохондрик.
Как да спрете самовнушението за болести по прост и лесен начин?
- Може да разпознаете хипохондрика и по това, че непрекъснато се вълнува от теми на здравна тематика и здравето е една от най-обсъжданите от него теми с приятели, познати, непознати и роднини, като разговорите на тема заболявания изпълват сериозна част от делника му.
- Хипохондрикът често страда от панически атаки, проблеми със съня, нервно разстройство, безпокойство, депресия и други, породени от страха му от заболявания.
Как да се държим с хипохондрик?
Ако целта ви е да помогнете на страдащия от хипохондрия и да го успокоите, следва да положите много усилия и преди всичко да се информирате как е препоръчително да се държим с хипохондрик, тъй като „Нищо ти няма“ ще бъде посрещнато „на нож“ от хипохондрика, който ще реши, че не се вълнувате от здравето му и че омаловажавате състоянието му, което всъщност е само в главата му. Знаейки как да се държим с хипохондрик, ще съумеете да помогнете на страдащия, а не да задълбочите проблема, обладал живота и съзнанието му.
- Проявете съчувствие, изслушайте притесненията на хипохондрика. Няма значение дали физическите заболявания, които смятат, че имат хипохондриците, са реални, защото безпокойството, което изпитват, е много реално и по-рушащо живота им от редица заболявания. Вместо да упреквате хипохондрика, че се притеснява, по-добре му кажете, че му съчувствате и че сте до него, за да решите всички проблеми заедно.
- Потърсете заедно с него доказателства, че притесненията му са излишни. Страхува се, че е болен от определено заболяване? Помогнете му да се увери, че не страда от него, като следвате поведението му – ако хипохондрикът търси симптоми на заболяването онлайн, които има, вие пък потърсете симптоми, които няма. Помогнете му да открие и „своя“ лекар, на когото искрено вярва, за да не си тръгва след преглед с мисълта, че лекарят е пропуснал нещо и затова не е открил заболяването.
- Не насърчавайте хипохондрика. Не го питайте постоянно как се чувства, дали още е притеснен, какво е казал лекарят или какво са показали изследванията. Ще реши, че наистина вярвате, че е болен, поради което и питате за изследванията. Не му споделяйте, че лицето Х е диагностицирано с еди каква си болест, че лицето У са му открили рак твърде късно, защото никой не му е вярвал, че е болен, не говорете за болни и болести изобщо пред него дори в положителен аспект – че някои е оцелял след тежка болест.
- Насърчавайте хипохондрика да бъде социално ангажиран. Хората с хипохондрия често се затварят в себе си, а именно ангажираността на ума им с работа, социално взаимодействие, забавления и прочие може да им помогне да управляват по-добре състоянието си и да не мислят за болести. Не казвайте обаче на хипохондрика „Хайде да те изведа на кафе, за да спреш да мислиш за глупости, а просто го поканете.
- Придружете хипхондрика при лекаря и деликатно присъствайте на всички интервенции. Така показвате загриженост и подкрепа. Идеален вариант е, ако съумеете да накарате страдащия от хипохондрия да предприеме лечение на това заболяване – при психиатър, психоаналитик и/или в група за подкрепа.
Статията има само информативен характер и не замества лекарска консултация.