Когато японците посещават заведения, в които се сервира предимно алкохол, а понякога и храна, първото нещо, което си поръчват е бира. Те просто имат нужда от тази първа бира преди дори да са отворили менюто.
За първи път малцовата напитка пристига в Япония през 17-ти век с холандските търговци, които отварят бирени халета за своите мореплаватели. По-късно, през 19-ти век, на пазара навлизат и немските пивовари заедно с първия японски бранд "Кирин". През 20-те години на миналия век, бирата добива все по-голяма популярност и измества сакето, като традиционен начин да се напиеш. Днес Япония е сред водещите страни по производство на тази обичана алкохолна напитка. В общи линии те са следвали практиките на немските пивовари.
Според данъчната система в Япония, тази напитка се дели на две групи – бира и хапошу. Хапошу е по-евтината версия на бирата, с по-ниско съдържание на малц, която се получава от алтернативни продукти като ориз, царевица и картофи. Уважаващите себе си консуматори на малцовата напитка, отричат нейния по-евтин заместител и не я считат за бира. Те смятат, че ако си истински мъж, ще пиеш оригинала. Всъщност хапошу е доста широко разпространена и се консумира предимно от жените, които не искат да похарчат всичките си пари. Според мнозина вкусът е много близък, но е по-лек. Той обаче няма нищо общо с някои крайно леки щатски бири, които американците толкова обичат да пият. Интересен факт е, че японските ресторанти предлагат предимно продуктите на официалните производители, а мнозина предпочитат в менюто им да присъства само един от тях. Всички вносни бири се водят хапошу, ако съдържанието им на малц е твърде ниско.
Водещите марки, произвеждани в Япония, са "Кирин", "Асахи", "Сапоро" и "Сунтори". Названието на първата лансирана бира, "Кирин", произлиза от митичен дракон. След това на пазара се появява и "Сапоро". Най-популярна от всички е "Асахи", която се произвежда в Осака. "Асахи супер драй" е най-продаваната японска бира, която е спечелила и много награди отвъд океана. През последното десетилетие бирата в Япония се продава предимно чрез вендинг машини. На вградени монитори се изобразяват рекламите на производителите, а този метод на продажба е въведен през 2000 г., поради тревожно нарастващата консумация на малцовата напитка от деца. Измислена е т.нар. "Таспо" карта, която е нужна за закупуване на алкохол и тютюневи изделия. В страната законите за продажба на бира са много либерални и тя се предлага на почти всички обществени места, но санкциите при управление на моторно превозно средство или велосипед, след или по време на употреба на алкохол, са доста сурови.
Всяка, от големите бутилиращи компании, произвежда лимитирана серия сезонна бира. Например есенното пиво има до 6% алкохолно съдържание в сравнение с 5% при "Асахи супер драй". Някои от производителите пък изобразяват есенни листа или зимни истории на кенчетата със сезонна бира. Според японците кеновете от 375 мл. са "малки", поради което се консумират предимно тези от 500 мл. Има и такива, тип шот, от 135 мл. Те пият бирата много често придружена от нещо за хапване. Ако в Европа това са ядките, при японците "мезето" за малцовата напитка е едамаме или оризови ядки и крекери.
Голям хит в Япония, в момента, е бирата произведена от кафени зърна, които са преминали през храносмилателния тракт на слон и са отделени по естествен път. Първата партида е разпродадена мигновено, а консуматорите са във възторг от вкусовите качества на продукта. Цената на суровината не щади джоба – за 35 гр. тя е 65 британски лири. Според фондацията, която я осигурява, високата цена се обуславя от факта, че не е лесно да се съберат годни за производство зърна. Все пак този продукт не е изненада, предвид факта, че японците обичат да предлагат и консумират странни неща.
