Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
Наскоро представено изследване продължава търсенето на неуловимата Девета планета (наричана още Планетата X) – хипотетична планета, която потенциално обикаля във външните части на Слънчевата система и далеч отвъд орбитата на планетата джудже Плутон.
Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Планетата джудже Ерида, която е сходна по размери с Плутон, дебне в далечните краища на Слънчевата система и остава загадка от откриването си през 2005 г.
В научната общност на планетолозите се разпространиха слухове, че НАСА е поискала оценка на разходите за поставяне на междупланетната сонда „Нови хоризонти“ (New Horizons) в хибернация.
В навечерието на новата учебна година тестваме спомените ви от наученото в безгрижните ученически години с един привидно лесен въпрос – колко са планетите в Слънчевата система – тема, която се изучава по предмет, наречен днес „Човекът и природата“, още в пети клас.
Покрайнините на Слънчевата система са мрачно и далечно царство с подробности, които ни убягват. Толкова далеч от светлината на Слънцето дори относително голяма планета може лесно да убегне от нашето внимание, пише ScienceAlert.
Учен от НАСА твърди, че въпросът не е дали ще открием извънземен живот, а кога. Докато според някои сме близо до намирането на живот в нашата собствена Слънчева система, други не са съгласни.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Планетата Сатурн, наричана Властелина на пръстените, е наистина масивна – близо 100 пъти по-голям от Земята. Въпреки впечатляващите си размери Сатурн е на второ място след Юпитер, който е почти три пъти по-масивен.
Земята и Венера са подобни по размер и плътност. Изглежда, че това трябва да означава, че вътрешната структура и процесите, протичащи в техните недра, също са еднакви, но наблюденията опровергават това.
Горещ свят, в който от метални облаци падат капки титан, е най-отразяващата планета, наблюдавана някога извън нашата Слънчева система, съобщиха днес астрономи.
Европейски и американски планетолози откриха свидетелства за това, че в облака на Оорт – най-далечната част от Слънчевата система - може да съществува една или повече гигантски планети.
В навечерието на новата учебна година тестваме спомените ви от наученото в безгрижните ученически години с един привидно лесен въпрос – колко са планетите в Слънчевата система – тема, която се изучава по предмет, наречен днес „Човекът и природата“, още в пети клас.
Европейски и американски планетолози откриха свидетелства за това, че в облака на Оорт – най-далечната част от Слънчевата система - може да съществува една или повече гигантски планети.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
Наскоро представено изследване продължава търсенето на неуловимата Девета планета (наричана още Планетата X) – хипотетична планета, която потенциално обикаля във външните части на Слънчевата система и далеч отвъд орбитата на планетата джудже Плутон.
Покрайнините на Слънчевата система са мрачно и далечно царство с подробности, които ни убягват. Толкова далеч от светлината на Слънцето дори относително голяма планета може лесно да убегне от нашето внимание, пише ScienceAlert.
Планетата джудже Ерида, която е сходна по размери с Плутон, дебне в далечните краища на Слънчевата система и остава загадка от откриването си през 2005 г.
Учен от НАСА твърди, че въпросът не е дали ще открием извънземен живот, а кога. Докато според някои сме близо до намирането на живот в нашата собствена Слънчева система, други не са съгласни.
В научната общност на планетолозите се разпространиха слухове, че НАСА е поискала оценка на разходите за поставяне на междупланетната сонда „Нови хоризонти“ (New Horizons) в хибернация.
Първичните черни дупки може да карат планетите и луните близо до нас да се люлеят. Ако бъде измерено експериментално, това ще даде първото конкретно доказателство за съществуването на такива обекти.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Орбитата на Земята около Слънцето винаги се променя. Тази промяна не е значителна от година на година, но с течение на времето гравитационните влияния на Луната и други планети карат орбитата на Земята да се колебае.
Земята и Венера са подобни по размер и плътност. Изглежда, че това трябва да означава, че вътрешната структура и процесите, протичащи в техните недра, също са еднакви, но наблюденията опровергават това.
Учени изследваха гранули магнетит в образци от повърхността на астероида Рюгу и откриха на повърхността им съединения на азот – елемент, без който животът на Земята не би се появил.
Планетата Сатурн, наричана Властелина на пръстените, е наистина масивна – близо 100 пъти по-голям от Земята. Въпреки впечатляващите си размери Сатурн е на второ място след Юпитер, който е почти три пъти по-масивен.
Горещ свят, в който от метални облаци падат капки титан, е най-отразяващата планета, наблюдавана някога извън нашата Слънчева система, съобщиха днес астрономи.