Планетата Сатурн, наричана Властелина на пръстените, е наистина масивна – близо 100 пъти по-голям от Земята. Въпреки впечатляващите си размери Сатурн е на второ място след Юпитер, който е почти три пъти по-масивен.
Сега астрофизик твърди, че не трябва да смятаме Сатурн за истински газов гигант, а по-скоро за планета, която се е опитала, но трагично се е провалила да постигне величие, пише Space.com.
Професионалните астрономи и широката общественост са склонни да обединяват Юпитер и Сатурн в една и съща груба категория планети газови гиганти. В крайна сметка и двете планети са много големи, и двете имат много водород и хелий, които съставляват по-голямата част от техните атмосфери, и двете планети са една до друга в нашата Слънчева система.
Сатурн превзе Слънчевата система. Спътниците на газовия гигант достигнаха 145
Но по-задълбочените изследвания с космическите кораби Cassini и Juno на НАСА са разкрили значителни разлики между световете – например в количествата по-тежки елементи, заровени дълбоко в недрата им. Освен това Юпитер е три пъти по-масивен от Сатурн – което е наистина много.
В нова статия, приета за публикуване в списанието Astronomy & Astrophysics Letters и налична като препринт в arXiv, Равит Хелед, астрофизик в Центъра за теоретична астрофизика и космология към Университета на Цюрих в Швейцария, смята, че в нашата Слънчева система има само един истински газов гигант – Юпитер.
Уран и Нептун са по-известни като ледени гиганти, тъй като са съставени предимно от елементи, различни от водород и хелий. Що се отнася до Сатурн, Хелед твърди, че той не е истински газов гигант сам по себе си.
Отглеждането на гигантска планета е трудна работа. Ранната Слънчева система е била сложно, развиващо се място. Първоначално имало много материал, който просто се въртял около все още растящото Слънце в центъра. Този материал бил предимно водород и хелий, с поръсване на по-тежки елементи. Но когато младото Слънце започнало да се нагрява, то издухало всичкия водород и хелий от системата.
Пръстените на Сатурн изчезват. "Джеймс Уеб" ще установи колко време им остава
Това означава, че планетите имат тесен прозорец от възможности да постигнат величие. Колкото по-масивно е нещо, толкова по-голямо гравитационно привличане ще има и толкова повече материал ще иска да се присъедини към него. Но планетата трябва да направи това бързо, преди Слънцето да издуха всички елементи, спирайки растежа ѝ.
Преди изследователите смятаха, че Юпитер и Сатурн са достигнали определен критичен етап, необходим за бързо изсмукване на огромно количество материал за сравнително кратко време – но по някакъв начин Юпитер е имал повече късмет в процеса.
Според Хелед обаче Сатурн никога не е имал шанс. Критичният праг, при който една планета може да получи експоненциално количество водород и хелий, е приблизително около 100 пъти масата на Земята. Юпитер лесно се вписва в това, което означава, че е придобил лъвския дял от материала във външната Слънчева система, преди Слънцето да го издуха.
Уран и Нептун също са били твърде малки, за да постигнат такъв невероятен успех. И Сатурн стои точно в преходната зона. Ако беше дори малко по-голям, можеше да се състезава с Юпитер за титлата най-великата планета на Слънчевата система.
Разкъсана луна се е превърнала в пръстените на Сатурн
Вместо това Сатурн е станал достатъчно голям, за да може да изтегли значително количество водород и хелий чрез чистата сила на гравитационната воля, но не достатъчно, за да ускори този процес. Така че за всички намерения и цели Сатурн е провален газов гигант, казва Хелед.
Това означава, че въпреки приликите на повърхностно ниво, Юпитер и Сатурн са се развили по напълно различни пътища – което обяснява по-дълбоките им различия. Разликата в еволюцията на тези два свята може да ни помогне да разберем не само как се е развила нашата собствена Слънчева система, но и как са възникнали звездните системи в цялата галактика.
