Ежедневно слушам изповеди на много хора. Имам рядката възможност да изслушвам нещата, за които не се говори публично или изобщо не се говори, но които разяждат души, съдби, а оттам и тъканта на цялото ни общество.
Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест.
Ежедневно слушам изповеди на много хора. Имам рядката възможност да изслушвам нещата, за които не се говори публично или изобщо не се говори, но които разяждат души, съдби, а оттам и тъканта на цялото ни общество.
Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест.
Ежедневно слушам изповеди на много хора. Имам рядката възможност да изслушвам нещата, за които не се говори публично или изобщо не се говори, но които разяждат души, съдби, а оттам и тъканта на цялото ни общество.
Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест.
