Навремето авторът имаше двайсет чифта обувки, защото майка му работеше в обувния завод и често ѝ плащаха в натура. Но лятото обувки не носехме – търчахме боси, настъпвахме ръждясали гвоздеи и газехме начупени стъкла.
В памет на творчеството на Димитър Паунов, авторът на „Тяло под роклята“ пише горчиво-сладка и носталгична история за онези интелектуални битници, преживели бурята на промените.
В памет на творчеството на Димитър Паунов, авторът на „Тяло под роклята“ пише горчиво-сладка и носталгична история за онези интелектуални битници, преживели бурята на промените.
Навремето авторът имаше двайсет чифта обувки, защото майка му работеше в обувния завод и често ѝ плащаха в натура. Но лятото обувки не носехме – търчахме боси, настъпвахме ръждясали гвоздеи и газехме начупени стъкла.
Навремето авторът имаше двайсет чифта обувки, защото майка му работеше в обувния завод и често ѝ плащаха в натура. Но лятото обувки не носехме – търчахме боси, настъпвахме ръждясали гвоздеи и газехме начупени стъкла.
В памет на творчеството на Димитър Паунов, авторът на „Тяло под роклята“ пише горчиво-сладка и носталгична история за онези интелектуални битници, преживели бурята на промените.
