Навремето авторът имаше двайсет чифта обувки, защото майка му работеше в обувния завод и често ѝ плащаха в натура. Но лятото обувки не носехме – търчахме боси, настъпвахме ръждясали гвоздеи и газехме начупени стъкла. Тогава тетанус нямаше. Препикаването вършеше работа, колкото сега здравната осигуровка. Като всички деца и ние висяхме по черешите цяло лято и се учехме на живота в движение – с ожулени колене и с насинени лакти. Или ни учеха, когато ни хванеха. Пирона си беше шишкав от малък и понеже трудно вървеше, най-много научи. Влачеха го при баща му – стария агроном, и старият агроном благодареше сърдечно на загрижените. После вкарваше Пирона в къщата и там го довършваше. После две седмици му забраняваше да гледа телевизор. Но Пирона нехаеше – навремето компютри нямаше и телевизията работеше когато си поиска. А кога¬то ѝ омръзнеше, цялата държава заспиваше. Само авторът и другите луди четяха книги до четири сутринта. И дядото на автора – кавалерист от царската армия, викаше от другото легло:
– Загасяй, че пречиш!
Но авторът не загасяше. Авторът беше любознателен, затова се завиваше презглава и пускаше фенерчето да си дочете книгата. И на сутринта мязаше на възкръснал, но скачаше от леглото и в движение се обличаше, после бягаше с извадена риза до библиотеката. Защото там работеше стара мома със стиснати устни, която говореше иронично. Но авторът ѝ се мазнеше и ѝ казваше колко добре изглежда сутрин, защото само тя имаше „Шогун“ с твърди корици и събраните съчинения на Майн Рид с меки. И всички завиждаха на автора – навремето имаше и такава завист, за книги. Влади подчертаваше в „Капитан Немо“ с химически молив интересните пасажи и после ядеше бой, а доктор Божко спеше в библиотеката на баща си – най-добрия психиатър в областта, и когато беше уморен, говореше на латински. Единствено Пирона го мързеше и четеше по принуда. Учеше законите по физика в нужника, клекнал над дупката, и си бършеше задника с научените уроци. Години по-късно старият агроном купи фаянсова чиния и Пирона заживя отгоре ѝ щастлив. Пренесе си там учебниците, нареди ги на ламаринени етажерки и сложи рулото открая. И ходенето по нужда стана за него това, което бе ходенето до библиотеката за автора. И тогава старият агроном изцъка с език и каза:
– Тоя не прилича на мене. Тоя на никого не прилича.
– Ако беше сложил и легло, щеше да е пет звезди – обясняваше Пирона от нужника. – Ама човек не може да има всичко.
Нужникът спаси Пирона от повтаряне на класовете и пак той го избута до диплома. Затова и не можеше да напише сярна киселина, без да обърка атомите на кислорода. Нито стана инженер, когато завърши инженерство. Но дипломи взе. И когато години по-късно се ожени за русенка, свали дипломите от тавана, издуха им праха и каза:
– Виж.
Русенката ги погледна разсеяно, но нищо не видя. Това, което трябваше да види, вече го бе видяла в спестовната му книжка. И ѝ стигаше. Но когато след година Пирона отказа да ѝ купи палто от умрели зайци, русенката ядосано попита:
– Какво, парите ли свърши? Или ти излязох скъпо?
– И двете – скръцна със зъби Пирона и се залости в нужника.
