Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
