Изследователи са открили, че хората с повишени психопатични черти са склонни бързо да се връщат към първоначалните вярвания, след като са преживели болка. Това ново прозрение може да помогне да се разбере защо хората с тези черти често отказват да адаптират поведението си въпреки негативните последици, става ясно от изследване, публикувано в Communications Psychology.
Хората с психопатични черти често пренебрегват негативните последици от действията си, вероятно поради различията в начина, по който обработват наказанието. Предишни проучвания показват, че психопатията е свързана както с нечувствителност към наказание, така и с прекомерен стремеж към награда, но това проучване имало за цел да изследва процесите на обучение, специално свързани с болката. Болката може да служи като мощен сигнал за преподаване, така че разбирането как намалената чувствителност към болка влияе върху ученето при хора с психопатични черти може да хвърли светлина върху механизмите зад тяхното често вредно вземане на решения.
Има два вида нарцисизъм. Учени казаха кой е най-опасният
„Един от отличителните белези на психопатията е агресивното, експлоататорско поведение с малко внимание към благосъстоянието на другите“, каза авторът на изследването Димана Атанасова, изследовател в Института за мозък, когнитивни способности и поведение „Дондерс“ към университета Радбауд, Нидерландия.
„В същото време това, което знаем от изследванията, е, че хората с психопатични черти постоянно не успяват да променят поведението си дори след като са получили наказание, което предполага, че те не се учат от негативните последици от действията си. Но механизмите на това нарушено учене все още не са напълно ясни.
В това изследване се интересувах от разкриването на специфичните механизми за учене, които могат да бъдат нарушени при индивиди със силни психопатични черти, като начин да се разберат двигателите на тяхното антисоциално поведение, както и да се идентифицират потенциални цели за интервенция.“
За своето проучване изследователите събрали 106 участници и измерили нивото на психопатични черти на всеки човек с помощта на въпросник за самооценка. Въпросникът оценявал множество измерения на психопатията, включително междуличностни черти (като манипулативност), емоционални черти (като липса на емпатия) и черти като импулсивност.
След това участниците били подложени на серия от контролирани оценки на болката. Изследователите използвали провеждали леки електрически удари на ръката на всеки участник, измервайки неговия праг (най-ниското ниво, при което болката е забелязана за първи път) и толерантността (максималното ниво на болка, което бил готов да понесе). Тези измервания дали на изследователите надеждна мярка за чувствителността на всеки участник към болка.
След оценката на болката участниците извършили компютърно базирана учебна задача, където избирали между две опции, всяка от които носела възможност за награда или наказание. В една част от задачата правилният избор осигурявал парични награди, докато неправилните избори водели до финансова санкция. В другата част неправилният избор водел до малки токови удари, докато правилният избор носел награда, подобна на паричната стойност.
Изследователите използвали изчислителен модел, известен като йерархичен филтър на Гаус, за да анализират моделите на учене и поведението на всеки участник. Този модел позволява на изследователите да оценят как участниците актуализират своите вярвания след всяка награда или наказание и дали има вероятност да променят избора си след болезнени преживявания, или да се върнат към първоначалния си избор.
Атанасова и нейните колеги установили, че индивиди с по-високи психопатични черти показват разлики в начина, по който се учат от болезнените резултати. Тези хора били по-малко чувствителни към болка и показали тенденция да се връщат към първоначалните си очаквания, дори след като са преживели болезнено последствие. Това е процес, който изследователите наричат „пренастройване на вярванията“.
С други думи, вместо да адаптират поведението си в отговор на болката, индивидите с по-високи психопатични черти по-лесно отхвърлят болезнения резултат и се връщат към първоначалните си вярвания. Този нарушен механизъм за учене дава представа за лошото вземане на решения, често наблюдавано при хора с повишени психопатични черти, тъй като тяхната намалена чувствителност към болка, изглежда, им пречи да коригират поведението си въз основа на болезнена обратна връзка. Интересното е, че това поведение на нулиране на вярванията не се е случило в неболезнени ситуации, което предполага, че нарушеното учене е уникално за преживявания, включващи болка.
„Експлоататорското, антисоциално поведение на хората със силни психопатични черти често се разглежда през призмата на безчувственост или липса на угризения – в известен смисъл, че те просто не се интересуват от последствията“, казва Атанасова пред PsyPost. „Но резултатите от това проучване предполагат, че проблемът може да бъде (частично) обяснен с дефицит в начина, по който те научават за последствията. По-конкретно, че те продължават с даден курс на действие, дори когато страдат от болезнени последствия поради комбинация от нечувствителност към болка и увреждане на основния когнитивен механизъм за учене.“
Едно от основните ограничения на това проучване е, че извадката е съставена от индивиди от общото население, така че констатациите може да не се отнасят напълно за тези с екстремни психопатични черти, като лица в затворнически условия.
„Въпреки че има доказателства, че силните психопатични черти присъстват до известна степен в общата популация, важно е да се отбележи, че никой от участниците в тази извадка не е имал предишна присъда или лишаване от свобода; следователно не можем да обобщим тези резултати за нарушителите“, казва Атанасова. „Все пак резултатите от проучването сочат, че дори субклиничните психопатични черти могат да бъдат придружени от дефицит в ученето, което потенциално допринася за повече антисоциално поведение.“
Безсърдечието като нещо нормално. Може ли детето да бъде психопат?
Бъдещите изследвания биха могли да изследват включените механизми, като например мозъчната активност, която е в основата на тези процеси.
„Като се има предвид склонността на хората с психопатични черти да участват в насилие и агресия, разбирането защо те не се учат от негативните последици и как обработват болката (както на своите жертви, така и собствената си, например в случай на социално изключване или лишаване от свобода) е от съществено значение“, обяснява Атанасова.
