30 години след падането на "Желязната завеса" повечето жители на Източна Европа одобряват политическите икономическите свободи, които им подари краха на комунизма.
Анонсираната изложба "Към 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма. България", заради която МВнР отправи остра нота на недоволство и последва напрежение между София и Москва, беше открита под друг надслов: "Пътят към победата: Исторически източници разказват".
На 9 септември се навършват 75 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество, коментира БГНЕС.
Съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.
Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром.
От една страна трябва да се даде минимум от информация, който да е достатъчен за учениците да ги ориентира какво е бил комунизмът, но трябва да разберат и същността на този режим.
Три от издателствата са поправили учебниците си по история за 10-и клас, в които има уроци за комунизма. Тези учебници ще бъдат одобрени от образователното министерство и ще могат да се ползват от училищата.
Учителите трябва да участват в писането на учебниците по история, а за тяхното съдържание e необходимо да се проведе широк обществен дебат, с участието на всички заинтересовани страни.
Тъкмо на 2 юни Христо Ботев изобщо не е сред нас. И това не е случайно. То е искано и търсено. За да ни накарат да не забелязваме кои са онези, които отнемат нашата свобода и ни правят зависими.
В българските училища не се преподава това, което се е случило в близката история, като „инерция” има и в паметниците, наименованията в малките населени места и носталгията по комунизма в реториката на бившата компартия БСП.
Отслужена беше панихида за жертвите на комунизма. Паметната плоча посветена на тяхната гибел събра, граждани, представители на Съюза на репресираните, СДС, общински служители, потомци на репресирани, общински съветници.
"Хрантутник на режима преди 1989 г., а днес яростен антикомунист - това е средностатистическият евроатлантически български интелектуалец", заяви с пост в социалните мрежи Петър Волгин.
Да се демонтира "идеологически надпис" пред Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас искат петима съветници от местния парламент.
Раните от комунизма си личат в цяла Източна Европа. Хората там са недоверчиви към институции и елити. Усещането, че са били лъгани и използвани, е дълбоко вкоренено.
Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром.
Анонсираната изложба "Към 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма. България", заради която МВнР отправи остра нота на недоволство и последва напрежение между София и Москва, беше открита под друг надслов: "Пътят към победата: Исторически източници разказват".
Съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.
Тъкмо на 2 юни Христо Ботев изобщо не е сред нас. И това не е случайно. То е искано и търсено. За да ни накарат да не забелязваме кои са онези, които отнемат нашата свобода и ни правят зависими.
От една страна трябва да се даде минимум от информация, който да е достатъчен за учениците да ги ориентира какво е бил комунизмът, но трябва да разберат и същността на този режим.
30 години след падането на "Желязната завеса" повечето жители на Източна Европа одобряват политическите икономическите свободи, които им подари краха на комунизма.
"Хрантутник на режима преди 1989 г., а днес яростен антикомунист - това е средностатистическият евроатлантически български интелектуалец", заяви с пост в социалните мрежи Петър Волгин.
Раните от комунизма си личат в цяла Източна Европа. Хората там са недоверчиви към институции и елити. Усещането, че са били лъгани и използвани, е дълбоко вкоренено.
На 9 септември се навършват 75 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество, коментира БГНЕС.
Учителите трябва да участват в писането на учебниците по история, а за тяхното съдържание e необходимо да се проведе широк обществен дебат, с участието на всички заинтересовани страни.
Три от издателствата са поправили учебниците си по история за 10-и клас, в които има уроци за комунизма. Тези учебници ще бъдат одобрени от образователното министерство и ще могат да се ползват от училищата.
В българските училища не се преподава това, което се е случило в близката история, като „инерция” има и в паметниците, наименованията в малките населени места и носталгията по комунизма в реториката на бившата компартия БСП.
Да се демонтира "идеологически надпис" пред Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас искат петима съветници от местния парламент.
Отслужена беше панихида за жертвите на комунизма. Паметната плоча посветена на тяхната гибел събра, граждани, представители на Съюза на репресираните, СДС, общински служители, потомци на репресирани, общински съветници.
30 години след падането на "Желязната завеса" повечето жители на Източна Европа одобряват политическите икономическите свободи, които им подари краха на комунизма.
В Китай започна днес тържественото отбелязване на 70 години от идването на власт на комунистическия режим, предаде Франс прес.
Анонсираната изложба "Към 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма. България", заради която МВнР отправи остра нота на недоволство и последва напрежение между София и Москва, беше открита под друг надслов: "Пътят към победата: Исторически източници разказват".
На 9 септември се навършват 75 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество, коментира БГНЕС.
Съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.
Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром.
От една страна трябва да се даде минимум от информация, който да е достатъчен за учениците да ги ориентира какво е бил комунизмът, но трябва да разберат и същността на този режим.
Три от издателствата са поправили учебниците си по история за 10-и клас, в които има уроци за комунизма. Тези учебници ще бъдат одобрени от образователното министерство и ще могат да се ползват от училищата.
Учителите трябва да участват в писането на учебниците по история, а за тяхното съдържание e необходимо да се проведе широк обществен дебат, с участието на всички заинтересовани страни.
Силната съпротива срещу част от съдържанието на новите учебници по история за 10-ти клас даде резултат: учебниците ще бъдат коригирани.
Гражданската организация на българските граждани от турското малцинство, въдворени без съд и присъда през концлагера „Белене” в периода 1985-1987 г.
Тъкмо на 2 юни Христо Ботев изобщо не е сред нас. И това не е случайно. То е искано и търсено. За да ни накарат да не забелязваме кои са онези, които отнемат нашата свобода и ни правят зависими.
В българските училища не се преподава това, което се е случило в близката история, като „инерция” има и в паметниците, наименованията в малките населени места и носталгията по комунизма в реториката на бившата компартия БСП.
Отслужена беше панихида за жертвите на комунизма. Паметната плоча посветена на тяхната гибел събра, граждани, представители на Съюза на репресираните, СДС, общински служители, потомци на репресирани, общински съветници.
На 1 февруари от 11 ч. в София ще бъде отслужена панихида в параклиса пред мемориала на жертвите на комунизма (в градинката пред НДК).
Известният като "Любимец 15" евродепутат от квотата на БСП Момчил Неков безспорно блесна в пленарната зала на Европейския парламент.
"Хрантутник на режима преди 1989 г., а днес яростен антикомунист - това е средностатистическият евроатлантически български интелектуалец", заяви с пост в социалните мрежи Петър Волгин.
Да се демонтира "идеологически надпис" пред Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас искат петима съветници от местния парламент.
Статуи и паметни плочи на Кубадински, Семерджиев и Червенков. Билбордове, портрети и сувенири с лика на Живков. Това е България през 21 век.
Раните от комунизма си личат в цяла Източна Европа. Хората там са недоверчиви към институции и елити. Усещането, че са били лъгани и използвани, е дълбоко вкоренено.
