На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?