Мръсният въздух в България погубва всяка година по един средноголям град като Карнобат или Гоце Делчев. Това твърдят от партията на "Зелените", позовавайки се на данни на Световната здравна организация (СЗО).
Според официалните данни на Световната здравна организация, България е на второ място по смъртност вследствие на мръсен въздух, а София е най-замърсената с прахови частици европейска столица, доближавайки се до лидери като Пекин. Над 18 хиляди души умират всяка година от болести, свързани със замърсения въздух, а поне три пъти повече са тези с хронични заболявания и нарушена трудоспособност. Мръсният въздух е и една от причините продължителността на живота в България да е 6,5 години по-малко от останалите европейци.
За съжаление трябва да отбележим, че въпреки идентификацията на основните източници на замърсяването на въздуха – отоплението на твърдо гориво, остарелите автомобили, мръсните градски улици и тротоари и намаляващите зелени площи – към момента липсват сериозни и системни действия от страна на администрацията за справяне с проблема, казват "Зелените". Въпреки че наскоро ЕС прие нови, значително по-строги изисквания за качеството на атмосферния въздух, които ще станат задължителни и за България след 2018 година, страната ни все още не е покрила дори и сегашните, значително по-занижени норми. Няма и сериозен и последователен план как това да се промени в обозримо бъдеще, ако не броим "авангардната" идея измерванията да се правят на по-малко мръсни места.
Мнението на "Зелените" е, че има бързи, лесно изпълними и нескъпи мерки, които могат да подобрят съществено ситуацията с мръсния въздух веднага, стига да има съответната политическа воля за това. Затова и продължаваме да настояваме за изпълнение най-малко на следното:
1. Замяна на социалните помощи за отопление с твърдо гориво с такива за по-екологични източници на отопление (напр. ток, газ, парно).
2. Данъчни стимули за ограничаване консумацията на твърдо гориво, особено в големите градове (напр. по-висок данък "сгради", съответно отстъпки при преминаване на по-екологично отопление).
3. Драстично ограничение на дизеловите автомобили над определена възраст чрез промяна на местните данъци върху МПС („замърсителят да плаща повече“), както и чрез спиране от движение на автомобилите без катализатори.
4. Превръщането на обществения и велосипедния транспорт в по-привлекателни и изгодни алтернативи за придвижване от автомобила чрез увеличаване на бързината на придвижване с тях, обновяване на подвижния състав с екологични возила, атрактивна ценова политика, съответно по-голям контрол и цена за паркиране на автомобили.
5. Преразглеждане на общинските договори за почистване с цел редовно метене и миене на градовете и недопускане на използване на пясък при зимното почистване.
6. Драстично увеличение на зелените площи в градовете и прекратяване на практиките на застрояване на паркове и градинки. Увеличаване на средствата за поддръжка на съществуващите зелени площи и недопускане на навлизане и паркиране на автомобили в тях.
