"В мрежите се губи огромно количество вода - има градове с по 70-80% загуби, което означава, че до потребителите достигат едва 20%. Имаме огромен потенциал в загубите в мрежите, които да се експлоатират и това да ни даде глътка въздух за следващите 10-15 години да се изградят нужните нови водоеми и язовири. В момента обаче се набляга на търсене на нови водоизточници, а не се набляга на оптимизация на съществуващите в населените места".
Това коментира пред Actualno.com Станислав Станев - директор "Развитие" на Веолия България и заместник-изпълнителен и технически директор на "Софийска вода" АД, част от Веолия.
Още: Къде и с колко може да поскъпне водата след Нова година?
Той изброи и част от спешните мерки, които дружеството предприема в краткосрочен и дългосрочен план: "След като измерим водните количества, търсим начини за оптимизация на налягането в мрежите, защото исторически нашите водопреносни мрежи са строени и пригодни за високо налягане, което води със себе си по-бързо амортизиране и повишени загуби. Така че намаляваме налягането навсякъде, където е възможно, в зависимост от застрояването. Освен това имаме екипи, които търсят скритите течове в почвите, в канализацията и т.н., като за тях използваме и специализирани технологии", подчерта Станев.
Снимка: "Веолия"
"В "Софийска вода" работим от дълги години по темата с намаляване на загубите във водопреносната мрежа. Откакто "Веолия" е част от компанията успяхме да намалим загубите от 63% през 2010 г. до 38% сега", подчерта той и допълни, че съществуват и комплексните ни мерки, които включват и подмяна на водопроводи. "Това обаче е най-скъпия елемент и се стремим това да е само на места, където нито една от останалите мерки не работят", каза още Станев пред екипа ни.
Още: Има ли рецепта срещу безводието?
Той уточни, че проблемите по места са свързани и с липса на експертиза и чисто човешки капацитет у водните оператори, какъвто е случая с Плевен. "Не се следят в реално време потоците, участъците за оптимизация, налягането, не се търсят скритите течове, от които изтичат огромни количества вода", обясни още Станев пред Actualno.com. "Ресурсите за мониторинг и зониране са инвестиционни разходи, за които водните оператори трябва да разполагат с ресурс за осъществяването", коментира още директорът.
Припомняме, че в сряда служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров постави като основен приоритет същественото намаляване на загубите във водопреносната мрежа. По време на свиканото заседание на Висшия консултативен съвет по водите (ВКСВ) той поясни, че този приоритет изисква много средства.
"Подмяната на най-нарушените участъци, там, където се губи най-много вода, трябва да е водеща. Обединихме се около няколко препоръки, които са свързани най-общо с ползването на водите за напояване и за питейно-битово водоснабдяване", коментира още Димитров.
Представители на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) са взели участие в днешната среща, като са дали точен анализ и оценка на валежите, речния отток и нивото на подземните води. Сравнен с предходната суша през 2023 г. оттокът на реките е намалял за юни със 72% средно за цялата страна, информира министърът. Това се вижда в Плевен и Ловеч, където намалението на оттока е с 82%.
Още: Главчев разкри краткосрочните и дългосрочните мерки срещу безводието, в бюджета има пари (ВИДЕО)
Снимка: БГНЕС
Министърът допълни, че препоръките са насочени основно към колегите му, които провеждат политиките на ВиК сектора и сектора за напояване. "Трябва да се направи анализ на нарушената водопреносна мрежа с подмяна на най-нарушените участъци, тоест където се губи най-много вода и намаляване на налягането в самата водопреносна мрежа", добави той като уточни, че тези мерки са дали съществени резултати именно в София. Той препоръча на общините да планират инвестиции именно в ВиК мрежата, откъдето идват най-големите загуби.
Още: Екоминистърът на воден режим: Събирам дъждовна вода - обяснение за общото безхаберие
