Най-великият жив блусмен от Мали - Бубакар Траоре, ще има концерт в София. 82-годишният китарист, певец и автор на песни пристига у нас за концерт тази събота (30.11) в голямата зала на клуб Mixtape 5.
Концертът на Бубакар в събота вечер (30 ноември) е уникален шанс да слушаме на живо един от доайените на малийския блус, най-възрастния концертиращ по света носител на тези традиции. В наши дни, и поради напредналата му възраст, турнетата на Бубакар в Европа са по-кратки (само от по няколко концерта) и шансът България да е една от 4-те страни, през които минава настоящото турне, е изключителна възможност за българската публика да се срещне с една истинска легенда на живо.
Още: Световният ден на тангото идва със специален концерт с гост Омар Маса на 11 декември
Събитието във Facebook ще откриете тук, а билети има онлайн в системата на EpayGo и на касите на EasyPay в цялата страна. В момента са по 47 лв. В деня на концерта и на врата ще са по 50 лв..
Вратите на Голямата зала на клуб Mixtape 5 отварят в 20:00 ч., а концертът ще започне межу 21:00 и 21:30 ч. Преди и след него в залата ще звучи тематична музика от Западна Африка, селекция на предаването "Аларма" на БНР, а на място ще се продават и ограничено количество билети на промоционална цена за двата концерта на друг голям малийски виртуоз – Басеку Куяте, който ще изнесе два камерни концерта със съпругата си Ами Сако съответно на 7 февруари и на 8 февруари 2005 г. в Зала "Сингълс" на НДК.
Кой е Бубакар Траоре?
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре, Амаду & Мариам и Салиф Кейта, а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали (интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar Traore" в Гугъл, ви излизат резултати с не един и двама съвременни футболисти с това име), но е принуден да се откаже в края на 50-те поради контузия. През 60-те е истинска звезда по радиото – нещо като Елвис или Чък Бери на местната сцена. После идва военният преврат от 1968 г. и, както много други музиканти, Бубакар изчезва за десетилетия от сцената, връщайки се в родния си град близо до сенегалската граница, за да се занимава със земеделие...
Още: Новият фестивал AURA: Приключението започва на 20-22 юни 2025 г.
Интересен паралел тук може да се направи и с краля на блуса на Мали, двукратният носител на "Грами" Али Фарка Туре (1939-2006), с когото Бубакар е бил приятел и дори имат песни, записани заедно. Една от причините музиката на тези големи африкански блус музиканти от онова златно поколение да е толкова въздействаща, е сякаш връзката им със земята. Самият Али Фарка многократно е казвал, че преди да е музикант, той е фермер – и дори издателите му от британския звукозаписен лейбъл World Circuit накрая му построяват студио до фермата му в Ниафунке (днес – преместено в столицата Бамако от наследниците му поради сложната политическа и военна обстановка в северната част на Мали).
Но да се върнем на Бубакар. Днес той е това, което бяха преди четвърт век удивителните кубинци Ибраим Ферер, Компай Сегундо, Рубен Гонзалес... – лъв на сцената и след 80-ия си юбилей. Преоткрит късно от публиката по широкия свят (също като тях) и вдъхновение за следващите няколко поколения. На сцената той се завръща след 45-годишна възраст – в края на 80-те, когато вече и политическата обстановка в страната е по-спокойна. След интервю с него в документален филм по телевизията хората в Мали започват да си спомнят кой е Бубакар, звездата от 60-те. Малко след това обаче следва и най-голямата трагедия в живота му – съпругата му и негова муза Пиерет умира при раждането на последното им дете. Бубакар заминава за Франция, където заедно с други африкански мигранти работи по строежи, за да издържа децата си.
Още: Петкратната носителка на "Грами" Lalah Hathaway с първи клубен концерт в София
Именно там обаче записва и издава и първия си самостоятелен дългосвирещ албум "Мариама". Това е през 1990 г. и оттогава до днес името е един от символите на съвременната малийска музика. През 90-те издава още 4 албума (в тях гостуват бележити малийски музиканти като Али Фарка Туре, Сидики Камара, Лоби Траоре, Тумани Диабате, Баба Драме, Баба Сисоко, Хабиб Куате), а през новото хилядолетие още 8 (някои от тях също със специални гости – Рокия Траоре, Кори Харис, Лайла МакКала, отново Али Фарка Туре, Балаке Сисоко), като последният от тях излезе този месец – той е концертен албум в настоящия състав на триото – "LIVE!" с Жереми Диара (калабаш, перкусии, беквокали) и французина Венсан Буше – един от водещите виртуози на хармониката в света.
Венсан Буше (1962) е част от музиката на Бубакар вече две десетилетия – от албума "Kongo Magni" (2005) насам – и допринася в голяма степен за разпознаваемия звук на триото. Той самият има повече от 30-годишен опит с различни африкански музиканти – няколко албума с Тао Равао от Мадагаскар, с когото свири още от 90-те години, албум с Лоби Траоре от Мали – но и с американския блус и специфичната френска традиция в свиренето на хармоника. Неговата хармоника и китарата на Бубакар (който, между другото, освен носител на мандингските пентатонични прото-блус традиции, има влияния и от арабската музика) си взаимодействат на сцената и на живо по толкова могъщ начин, колкото и хармониката на Хауърд Леви и уда на Раби Абу-Халил.
Самият Бубакар има специфичен начин на свирене на китара, повлиян от мандингската традиционна арфа "кора" (инструмент с 21 струни), често сравняван от критиците със свирене на няколко китари едновременно. От него e вдъхновена и композицията "Бубакар" на големия американски джаз китарист Бил Фризел, който също е свирил с него навремето. Една от версиите на тази песен е записана не с другиго, а с един от най-великите пианисти в историята на джаза – МакКой Тайнър – в албума "Guitars" (2008).
Още: Enigma се завръщат в София с магичен спектакъл
