Все повече се увеличават децата в България, които растат без родители или само с един родител. Това стана ясно по време на представени официално данни на регионалната среща по проблемите на децата от Северна България, която се проведе на 11 октомври във Велико Търново. Изследването, с което са събрани данните, е направено от експерта Ивайло Миланов и е на базата на анализи за шестте административни региона на България.
Съгласно статистиката, в цяла България горе-долу всяко пето дете (22,8%) няма родител, защото той или те работят в чужбина и изкарват пари. За такива деца се грижат роднини - баби, дядовци, лели, чичовци, в доста случаи и дори по-далечни родственици. Има случаи, при които грижата се поема от съседи или приятели, дори по-големи братя и сестри.
Най-силно от трудовата емиграция страда Северозапада. Там процентът на растящите без деца родители е стряскащ. Почти всяко второ дете в региона (43,8%) не вижда редовно или единия, или дори двамата родители.
На второ място в незавидната класация са Североизточния и Югозападния регион в България. Там всяко четвърто дете страда заради липсата на един или двамата родители. На следващо място са два региона - Северен централен и Южен централен. Там поне единият родител на около 15% от децата е в чужбина. Най-слабо засегнат от негативния за децата социален феномен е Югоизточният регион, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.
От липсата на родител у дома най-много са засегнати ромчетата - на 37,2% от тези деца поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни - поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина.
Разстроените семейни отношения често водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягство от училище и от къщи, слаб успех, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия.
В образованието тенденцията в национален мащаб през последните две години е отпадащите деца да се увеличават. Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.
Данните от представеното на срещата изследване показват още, че през 2017 година ситуацията на трудовия пазар у нас е продължила да се подобрява, но в тази част от страната нивата на безработица остават високи, което е и основна причина за търсене на работа зад граница. Компактни групи от ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново. Огромната част от Северозападна България обаче продължава да държи първенството по брой хора без препитание, както и повечето крайдунавски общини. Безработица над 5% се наблюдава във всички Северозападни областни центрове както и в градовете Разград, Силистра и Търговище. Град Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 година.
Срещата във Велико Търново е част от проекта "Гласът на българските деца", който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата. По него вече са проведени шест срещи за обмен на опит за всеки регион в страната. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от фондация "Оук".
