На пръв поглед “Стъклените книги на крадците на сънища” следва традицията на викторианския роман. Госпожица Темпъл е красива млада дама, която е изоставена от любимия й Роже, и се отправя на пътуване в Лондон, за да разбере причините.
Селесте Темпъл обаче не е така безобидна, като героините от викторианската епоха. Бързо ще разберем, че тя е способна да оцелява, да се измъква от невъзможни ситуации, да убива, а и не е съвсем безразлична към чувствените емоции...
Други основни персонажи са Кардинал Чан, брутален убиец със сърце на поет, и доктор Свенсон – придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора. Точно тези тримата благодарение на привидно случайни обстоятелства са въвлечени в дяволските машинации на група, която изповядва извратена религия и е решила да пороби хиляди, чрез дяволски “Процес”.
Книгите са алхимично сътворение от индигово стъкло, способни са да ви погълнат и само за минути да ви потопят в преживяванията на няколко живота и... не са безопасни.
Много рядко явление е да попаднеш на книга, която не можеш да препоръчаш, уподобявайки я с друга книга. Навярно първичната оригиналност на “Стъклените книги” се дължи на факта, че творческия импулс за написването на романа, са сънищата на самия автор.
“Конан Дойл, Жул Верн, Едгар Алан По и Александър Дюма – плюс малко Стенли Кубрик.” - “Айриш Нюз”
“Невероятно постижение на литературно въображение. Не си спомням да съм чел друг роман, в който има толкова много влизания с взлом, надничане през ключалки, прескачане на стени, спотайване в сенките и ослушване за стъпки, нито такъв с толкова много бягства като по чудо.” - "Дейли Телеграф"
