Стотици възрастни и болни хора в цялата страна остават без изключително търсените патронажни грижи, които им се предоставяха у дома. Причината е, че европейският проект "Грижа в дома", който финансираше услугите, приключва, а новият проект, който го заменя - "Иновативни здравно-социални услуги", е с доста по-малък ресурс. В резултат на това не само хората остават без подкрепа, но и много асистенти, санитари, медицински сестри остават без работа.
Проверка на в. "Сега" показва, че в последните дни много общини отчитат стария проект и представят новия, като официалните данни потвърждават, че обхватът на новия проект ще е много по-малък.
ОЩЕ: Без индивидуална оценка само за помощите за хората с увреждания
Помощ за нуждаещите се
"Грижа в дома" беше продължение на стария проект "Патронажна грижа". По всички тях в продължение на години бяха предоставяни социални услуги от вид, който е крайно дефицитен у нас - осигуряване на подкрепа в домашна среда за хора с увреждания и възрастни хора, които не могат да се справят сами. Ставаше дума не само за носене на храна, но и за почистване на дома, помощ за лична хигиена, пазаруване, плащане на сметки и нещо много рядко и подценявано - психологическа подкрепа и консултиране. Като се има предвид колко неадекватни са грижите за възрастни у нас, липсата на места в старческите домове и пр., тази помощ беше добре дошла за много хора.
Това би следвало да са базови услуги за нуждаещите се, но всъщност години наред у нас се финансират по европейски проекти, а това води до редица проблеми и сътресения за хората при всяка смяна на проекта. Такава е ситуацията и сега.
ОЩЕ: Важно за великденските добавки към пенсиите: Кой взема и кой - не
По старата процедура "Грижа в дома" имаше 273 млн. лв. и през 2023-2024 г. той подпомагаше 45 987 души - възрастни и хора с увреждания, които са в невъзможност за самообслужване, показват официалните документи на ОП "Развитие на човешките ресурси". Финансирането по нея бе увеличено от първоначално заложените 175 млн. лв., а за да не се прекъсват услугите, имаше и удължаване на договори. В повечето общини обаче проектът вече е приключил или текат последните му дни.
За да не се прекъсва подкрепата, общините настояха да се измисли начин да се предложи нов проект със сходен профил и така се роди "Иновативни здравно-социални услуги". Той ще действа през следващите две години. Тъй като по изискване на ЕС той не може да е идентичен със старите, сега се надгражда с нови услуги. Този проект обаче е много по-малък от предходния - предвидени са 100 млн. лв., а като участници са набелязани едва 10 000 души. Мнозинството подпомагани трябва да е от слабо развити региони - 7300 души, а другите 2700 са от региони в преход. По този начин се цели повече ресурс да стигне до изоставащите райони, но опитът по други процедури показва, че често тези общини нямат капацитет да подготвят проекти, интересът е слаб и парите отново отиват за по-богатите общини.
ОЩЕ: Променят методиката за оценка на хора с увреждания
Глобалното намаление на обхвата - потенциалните ползватели намаляват в пъти, се вижда и в конкретните измерения по общини. В Добрич, откъдето тръгна напрежението, от около 500 души, включени в услугата, сега остават 107, показват изнесени от общината данни. В община Кюстендил не са обявили колко души ще обхване новата процедура, но стана ясно, че финансирането е намалено наполовина. По стария проект са се възползвали 605 потребители. В община Пордим потребителите са намалени от 52-ма на 13. Намален е и броят на заетите по проекта асистенти – от 17 на трима. В община Русе старият проект е обхванал над 700 възрастни, а по новия индикативният брой потребители за общината е 245 души. Варна е в новия проект от 6 януари. Там по стария проект бяха обхванати над 820 нуждаещи се лица, с помощта на над 100 специалисти и помощен персонал. Новата процедура е за наполовина по-малко хора - 417 нуждаещи се. Търговище вчера обяви началото на новата операция - тя ще е за 68 души, при близо 280 потребители от града и 19 населени места по старата. От общината обясниха, че са се опитали да насочат хората към други услуги, за да не прекъсва грижата за тях.
ОЩЕ: "Системата ни убива" "погреба" Закона за личната помощ, НС го прие
Европейските проекти са само един вид патронажна грижа у нас, т.е. на теория оставащите без подкрепа хора би следвало да се насочат към патронаж и асистентска подкрепа по друга линия. Парите наглед не са никак малко. Общо бюджетните средства за лична помощ за 2024 г. надхвърлят 1 млрд. лв., като добавката за чужда помощ по линия на НОИ е за над 123,8 млн. лв., според едно становище по предложени неотдавна промени в Закона за личната помощ. По отчетни данни на АСП за месец юни 2024 г. ползвателите на лична помощ са 65 318 души. Планираните в бюджет 2024 средства за социални услуги, делегирани от държавата на общините, са 902,666 млн. лв., показва справка в закона. Тук влизат и патронажната грижа и асистентската подкрепа.
Въпреки тези внушителни числа обаче, реалността е доста различна. На много места услугите са толкова дефицитни, че човек може да се добере до място само ако друг потребител почине, както е и със старческите домове. Тези услуги в голяма степен зависят и от инициативността на съответната община да привлече средства. Сега например има общини, които още не са кандидатствали по новия проект и тепърва ще мислят как да осигурят продължаваща грижа на жителите си. Други веднага са успели да прехвърлят хората към другите услуги.
В момента проблемът е още по-сложен и заради липсата на бюджет, която не пречи разходите за заплати да се увеличават заради минималната заплата. Общините от Югозападна България вече се оплакаха, че не могат да платят социалните разходи, защото държавата бави от близо месец плащанията им.
