Във „Wilma Flor” учат на три смени. Първата група ученици има часове сутрин, следващата група – следобед, а последната смяна започва не по-рано от 7 часа вечерта.
През последните 20 години Бразилия е свършила невероятна работа, приобщавайки повече ученици към образователната система. Много от децата тук, в „Wilma Flor”, са първите в семейството, които завършват гимназия. Родителите на някои дори нямат основно образование.
Това е добрата новина за образованието в Бразилия. А ето и лошата.
Към момента бразилската икономика е шестата най-голяма икономика в света, ала страната изостава по отношение на стандартите в образованието. В международно изследване на образователните системи – PISA, Бразилия заема 53-то място. Това заплашва да се превърне в спънка за развитието на страната.
Политическа воля
Тук никой не оспорва факта, че тази цифра трябва да се промени, и то скоро. Неотдавнашният икономически бум в Бразилия е зависел до голяма степен от износа на изобилстващите природни богатства за други развиващи се икономики.
Както сподели един бразилски икономист, бързата експанзия на страната може да се обясни с една дума – Китай.
Но ако Бразилия иска да престане да бъде просто доставчик на стоки или ако Китай забави темпото си на растеж и търсенето на бразилски природни богатства намалее, какво следва тогава?
Простичко казано, ако Бразилия иска да се превърне от развиваща се икономика в развита, ще се наложи да поработи повече в посока образоване на населението.
Подобряването на образованието изисква време, но държавата не разполага с много. Справянето с личните интереси на ръководителите, учителските профсъюзи и бюрократите превръща тази цел в една от най-труднопостижимите за дадена държава в политически аспект. Само обърнете внимание на борбите, през които премина Америка във връзка със стандартизираните тестове.
Присила Круз от „Todos Pela Educacao”, подкрепяща кампанията за образователна реформа, обобщава трудностите така: „Политическият проблем е, че учителите са гласоподаватели, а в Бразилия има два милиона учители, които могат да решат изхода от изборите. Затова е и много трудно да се извършат промени”.
Една от промените, които учителските профсъюзи отхвърлят, е тази по-лесно да се освобождават учители, които не си вършат работата добре.
В Бразилия учителите могат да бъдат назначени на постоянна длъжност след като са работили само три години, а веднъж назначени, те не могат да бъдат уволнявани.
В училище „Wilma Flor” открихме учители, които определено имат желание да си вършат работата по-добре, но по ирония на съдбата ги спъва липсата на обучение за тях самите.
Когато Реджилен Куня за първи път влиза в класната стая като учителка, тя няма никакъв практически опит. Има квалификация за учител от университета, но той е дал академична теория без практика.
Тя споделя, че преживяването било ужасяващо: „Чувствах се несигурна и неспокойна. Също като сегашните нови учители”.
„Внос” от Европа
Ако училищата и университетите в Бразилия не могат да осигурят квалифицирана работна ръка за нуждите на икономиката, то тогава се налага бразилските компании да потърсят работна ръка другаде.
Правителството проучва възможните начини за намаляване ограниченията за имиграция, така че да стане по-лесно за техническите специалисти, особено тези с опит в нефтохимическата промишленост, да идват и работят в Бразилия.
Бразилските компании са наясно, че поради рецесията в Европа високообразовани кадри са готови да прекосят Атлантическия океан, за да получат работа.
Джоао Нунес идва в Сао Пауло от Португалия преди година. Той е инженер, който работи в компания за набиране на персонал.
„Когато става въпрос за инженери, в Бразилия има огромно търсене на технически специалисти поради растежа в страната”, споделя той.
И въпреки това, дори самият той признава, че това решение на проблема върши работа в краткосрочен план.
В дългосрочен план страната не може да разчита на инженери от Лисабон, които да компенсират недостига на работна ръка, а ще трябва да ги създаде у дома.
Източник: BBC