Днес се навършват 144 години от провъзгласяването на независимостта на България. С това българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя. Става въпрос за политически акт. Той е осъществен от правителството на Александър Малинов. Кабинетът и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. За днешното послание на 22 септември, предпоставките за събитието, заслугите за акта преди 144 г. и световния отзвук от Actualno.com разговаряхме с историка проф. Пламен Павлов.
„Трябва само да се поздравим с този празник и да пазим духа на независимостта“, каза историкът. По думите му тази дата винаги ще бъде актуална, тъй като през 1908 г. се решава проблем, който виси пред обществото, страната и сънародниците ни в чужбина в продължение на три десетилетия. „Независимо от обстоятелството, че Княжество България след Съединението с Източна Румелия води достатъчно независима политика, от международна гледна точка България е във втората редица на държавите. Формално или не, тя е зависима от османския султан“, каза проф. Павлов.
Актът от 22 септември 1908 г. окончателно утвърждава Съединението
Той подчерта, че актът от 22 септември 1908 г. окончателно утвърждава Съединението. „До този момент има една особена двойственост. Българският княз е назначаван за генерал-губернатор на Източна Румелия, а това положение крие рискове. При някаква смяна на системата в Османската империя, може да се стигне до отказ той да бъде назначен. При тази задача, решена успешно през 1908 г. влияе изключително положително не само на международния образ на България, а и на българското общество. Да не говорим, че тогава обществото го възприема като прелюдие към голямата задача за национално обединение. За наше голямо съжаление това обединение не се случва с войните от 1912-1918 г., но в 1908 г. никой не е можел и да подозира как ще се развива световната геополитика“, каза проф. Павлов.
Историкът уточни, че на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд е обявен за цар на българите. „Когато говорим за акта на независимостта, не бива да подценяваме правителството и въобще тогавашното обществено мнение и промяната, която е настъпила през тези три десетилетия. Ако през 1885 г. след Съединението се очаква да бъдем нападнати от Османска Турция, войските на княжеството са твърде малобройни, в 1908 г. нещата са съвършено други. Има силна Българска армия, модерно въоръжение. Това се дължи до голяма степен на кабинета на Димитър Петков. На практика това не е някаква самоцел нито на Фердинанд, нито на правителството, а достойно излизане на международната сцена и е в крайна сметка е преглътнато от Великите сили и от самата Османска империя“, смята проф. Павлов.
По думите му, когато имаме елит, който е достатъчно образован, България стои убедително на международната арена. Според него тогава ситуацията не е била по-лесна от днешната, но когато има политическа воля и качествени хора, се постигат целите на една такава задача.
Правителството от 1908 г. е било образец за национално единство
Историкът обърна внимание, че днес не е достатъчно популярно, че самото правителство тогава, без да бъде идеализирано, е образец за национално единство. „Тогавашните кабинети са от 7 или 8 души, а не от 20 и 30, както е днес. Един министър отговаря за няколко ресора, министър-председателят винаги е министър на някое конкретно министерство. Тези 8 души, които представляват правителството на Александър Малинов, трима са българи от чужбина. Днес това би прозвучало като сензация - да не кажа като ерес. Тогавашната степен на национално единство със сънародниците ни в чужбина, е била много по-силна. От тези 8 души, имаме двама бесарабски българи – премиерът Александър Малинов и военният министър Данаил Николаев и македонски българин Андрей Ляпчев. На практика Ляпчев е една от най-големите личности в най-новата ни история. Имаме трима души, които са от старите предели на Румелия и само двама, които са от пределите на Княжеството. Това не е търсено съзнателно, това показва, че тези хора са изключително наясно с Румелийския въпрос. Те са свързани с други национални каузи. Да речем Иван Салабашев и бил математик, член на Българката академия на науките и учител в Болградската гимназия. Същата Болградска гимназия е завършена по-рано от Малинов и Данаил Николаев. Михаил Такев е министър на вътрешните работи. Това е известният приятел на Алеко Константинов, той е шеф на македонската организация на Пещера. Тя е един от каналите във връзка с поробените земи. Такев освен, че е юрист, има и военно образование. Трима души имат военно образование, което говори за авторитета на армията и нейното участие в обществения живот. Тя е деполитизирана, но в крайна сметка военната интелигенция тогава е образец за обществото. Освен това самият Данаил Николаев е първият председател на Македоно-одринския комитет. Много предвидливо за външен министър е назначен ген. Стефан Паприков. Наричат го военният дипломат. Той е човек с изключително голяма ерудиция. По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на един от двата корпуса, да не говорим, че по време на Априлското въстание е учител в Панагюрище и е участник в самото въстание“, каза проф. Павлов.
Той уточни, че всички министри са доказани хора, патриоти, високо образовани и силно мотивирани. „Навремето имаше една погрешна представа, че това е личен акт на Фердинанд и правителството едва ли не изпълнява. Не, правителството, даже е по-активно от цар Фердинанд, без да отричаме заслугите му особено за дипломатическото подсигуряване на акта на независимостта“, добави още проф. Павлов.
„Днешният ни елит в голямата си част е безотговорен, той не съзнава, че представлява обществото. Ето това са политиците на България – тези хора от 1908 г.“, уточни още проф. Павлов. По думите му тогава е имало единство на нацията, а днес ни се струва неправдоподобно и не го разбираме.
Според него сме в дълг към тези хора, защото не познаваме тогавашния елит, но като цяло обществото не го възприема достатъчно пълноценно. „Не случайно един нидерландски наблюдател казва, че ние сме чудото на Европа. Сравняват ни с Япония. Това ускорено икономическо, социално и културно развитие, е факт. Освен това има една много висока мотивация на цялото общество. Актът на независимостта е възприема абсолютно с почти пълно единодушие от обществото. Същевременно моментът е избран много добре в международен план как да се случи“, смята историкът.
Правителството от 1908 г. е проевропейски настроено
Проф. Пламен Павлов коментира и как се приема независимостта от останалия свят тогава.
„Всяка една промяна на статуквото, наложено с Берлинския конгрес и с други международни актове, се приема с подозрение, с враждебност. Съседните държави както през 1885 г., така и от 1908 г. са видимо подразнени от това, което прави България. В крайна сметка въпросът с независимостта след сложни преговори, в които участва и Русия, е решен положително“, смята историкът.
Според него днес, а и особено в предизборна ситуация, се спекулира. „Разни политически сили казват, че сме американска колония, прави се една антизападна пропаганда, което е абсолютно недопустимо и то не защото сме в ЕС и НАТО, а защото ако погледнем правителството от 1908 г. то е също проевропейски настроено, независимо, че Демократическата партия има някои симпатии към Русия. Тя не прави компромис с Русия, а следва изцяло българските национални интереси. Европейският път на България е трасиран още в онези времена и в 1908 г. е абсолютно закован. Днес, България, членувайки в международни и авторитетни организации, като НАТО и ЕС, тя има пълни права да се бори за интересите си, да не чака някой да й нарежда“, каза още проф. Павлов.
България е показала, че търси път към национално обединение
По думите му през 1908 г. се търси българският път, а той е в съзвучие с европейския, който особено много залага на интересите на сънародниците ни в чужбина. „Една от причините да се случи това събитие, да се покаже, че България е търси път към национално обединение и ще скъса с унизителните клаузи на Берлинския конгрес“, каза о ще той.
