Проблемът с незаконната сеч и обезлесяването в България има трансгранични измерения и регионален характер. Това бяха едни от изводите от дискусията "Термити без граница", направени на база на журналистическото разследване на журналиста Атанас Чобанов. Дискусията е организирана като част от проект, финансиран от Зелената Европейска фондация и осъществяван съвместно от електронна информационна мрежа Blue Link, партията на Зелените и сайтът "Биволъ".
Проблемът с нерегламентираната сеч в държава от Европейския съюз (визирайки България, бел.ред.) не се ограничава с местните фирми, каза Чобанов, който е главен редактор на сайта "Биволъ". По думите му законовата поправка, която забрани временно износа на необработена дървесина, не е решила проблема с нерегламентираната сеч и нейното изнасяне. Забраната за износ се заобиколи като се монтираха машини за преработване на тази дървесина в дървесен чипс, посочи журналистът, представяйки снимков материал. Базирайки се на отчети на горските стопанства, Чобанов каза, че се краде от легалната сеч, като се надвишат ограниченията за изсечени кубици дървесина. „Ако горското е отчело при заложени 100 кубика отсечени 120, то цифрите са реални и парите отиват в хазната. Но ако са отсечени 100 кубика и са отчетени 100, то едни 20% отиват в джобовете на някого“, каза той.
Участие на международни корпорации и корупция
По думите на Атанас Чобанов не става дума за глобален или европейски чадър, а за мултинационални корпорации, които имат интерес да изкупуват евтино дървесина. Те работят по цялото земно кълбо, включително в Източна Европа и Южна Америка, обясни той. По думите му подобна компания, която се възползва от пазара с нерегламентирана дървесина, е австрийската компания Schweighofer. Разследващият журналист даде също така пример със случай в Северозападна България, в района на Видин, където е глобен местен началник, работил с фирма, която е извършвала незаконна сеч. Любопитното е, че собственик на фирмата „СК Балтеану“ ООД е румънският гражданин Мариан Балтеану, който е и заместник-кмет на румънска община.
"Корупцията е трансгранична“, констатира Чобанов. Според него едва ли може да се говори за политически чадър, а за корупция на местно ниво и за местни власти, които си затварят очите. „Докато тази сеч продължава, трябва да се мисли как да се спре, като се използват репресивните мерки на институциите, но и възможностите на гражданското общество", каза журналистът. Той оцени като добра мярката за слагането на GPS-устройства на камионите, които извозват дървесина.
"Това е сериозен проблем, който засяга всички нас. Виждаме в последните години и резултатите от незаконното обезлесяване – наводненията“, заяви от своя страна Борислав Сандов от партията на "Зелените". "Корупцията действа силно на обезлесяването на търговията с тази дървесина. Измеренията не са национални, а регионални“, посочи още той.
Същевременно Нели Дончева, координатор на програма "Гори" в WWF, изнесе данни на проучвания, направени от неправителствената организация. Данните от изследването, проведено през 2005 г., показват, че 3,5 млн. кубически метра годишно е незаконната сеч при 6 млн. куб. метра законна сеч. Според второ проучване между 2006 и 2013 година годишно незаконният дърводобив е 2,5 млн. куб.метра при законни около 7 млн. куб.метра.
МЗХ – тяло с две ръце
Една от причините за проблема за незаконна сеч у нас е смесването на контролни функции и стопански интерес в една и съща държавна институция в лицето на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), посочи Нели Дончева. Към земеделското министерство от една страна са горските стопанства, които имат контролна функция, а от друга страна е Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), която трябва да ги контролира, каза тя.
Дончева изтъкна още няколко причини за проблемите в горския сектор, сред които непрофесионално кадруване и уволняване на хора с експертен капацитет. Относно резултатите от проучванията на WWF за незаконната сеч, Дончева посочи, че Министерството на земеделието и храните са оспорили данните.
Коментирайки използването на Комисията по петиции в Европейския парламент (ЕП), Борислав Сандов заяви, че е съгласен, че е необходимо европейските механизми в тази област да се използват, но по думите му проблемът е по-комплексен. "Нито може да прегърнем всяко дърво, нито може да използваме ЕП и комисията по петициите“, каза той и изтъкна: "Трябва ни независим контрол, който да открива нерегламентирания дърводобив, когато е наличен."
"От свое име мога да кажа, че политиката е насочена към прозрачност и публичност. Вие сте свидетели колко много се направи за достъпа на гражданите до данните за дърводобива – къде и кой сече“, каза от своя страна Мартин Иванов, директор на Регионалната дирекция на горите София. Той посочи, че проблем е не изнасянето на дървесина, а експортът на незаконно добита такава. Иванов призна, че има редица проблеми с нерегламентирания дърводобив, но се предприемат мерки за ограничаването на незаконната сеч. Един от методите за извършване на незаконна сеч е използването на един и същ превозен билет за транспортиране на дървесина, посочи Иванов. По думите му внедряването обаче на информационна система за издаване на електронни билети за превозване на дървесина е една от положителните мерки за ограничаване на незаконната дейност. Тази система ще бъде приложена за всички гори, пояси той.
В коментар на въпроса с липсата на квалифицирани кадри в горските стопанства, Иванов заяви, че няма нужда от корупция, за да напуснат сериозните кадри, привлечени от по-високо заплащане другаде, а Държавната агенция по горите страда от липса на средства за осъществяване на качествен контрол. Мартин Иванов изтъкна още като сериозен проблем липса на технически кадри, които осъществяват дърводобива. По думите му те не са наети на никакви договори и не искат да бъдат осигурени. В тази връзка, обясни шефът на софийската дирекция по горите, ще се извършват съвместни проекти между ИАГ и Инспекцията по труда на подобни лица.
