Средно 8-10 милиарда лева на година държавни и европейски пари се разпределят с обществени поръчки, показват данни от публичните регистри. През миналата година са били обявени 11 111 процедури, а възложителите им са 5913. С обществени поръчки през 2015 г. са били избрани 24 488 изпълнители.
През миналата година точната сума на обществените поръчки е била за 8,1 млрд. лв., като са сключени договори за 6,92 млрд. лв.
От години по темата за обществените поръчки витаят съмнения за корупция и предрешен избор на фирми, пише "24 часа".
Това е постоянно напомняно и от Европейската комисия, по чието настояване през януари беше променен Законът за обществените поръчки (ЗОП). В последния мониторингов доклад на Брюксел изрично пише, че корупцията се счита за една от най-важните пречки пред извършването на стопанска дейност в България и страната редовно е сред тези, в които “има най-засилено усещане за наличие на корупция”
Сред изричните препоръки на ЕК е да се предоставят на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Именно един от мотивите на премиера Бойко Борисов да спре поръчки за над 1,5 млрд. лв. е те да се проведат по новия и по-добър ЗОП. Възможно е това да е било намекнато и от представители на ЕК.
Най-важната промяна в ЗОП е, че целият набор от поръчки - от открит търг до възлагане без обявление, ще се обявяват, отчитат и контролират по образци, утвърдени от европейски регламенти. Процедурите стават централизирани и електронни.
Променени бяха и праговете за задължителни поръчки - в строителството от над 10 млн. падна на 5 млн. лв., а за доставки на стоки и услуги - от 404 500 лв. на 262 000 лв.
