България е на крачка от това да стане развита, богата европейска държава с достоен и привлекателен начин на живот за своите граждани. Всъщност България можеше вече да е постигнала тази цел, но след влизането в ЕС през 2007 г. загубихме доста време в сравнение с Полша, Чехия или дори Румъния. Затова сега тези страни са много преди нас във всички важни класации. Според лидера на опозицията във Великобритания сър Кийр Стармър към 2030 година средното полско семейство може да стане по-богато от средното британско семейство. Букурещ вече е по-богат и развит град от Будапеща. Светът се променя бързо и България, като част от ЕС, има всички шансове да се превърне от Пепеляшката на Европа в красива, богата и леко екзотична балканска дама.
Това не са празни бленувания или сънища на гладна кокошка. Дори в условия на безпрецедентна политическа криза (пет парламентарни избора за две години), война в Украйна и след огромна свръхсмърност в резултат от Ковид-19, България продължава да се развива икономически възходящо, да регистрира рекорд в ръста на индустриалното производство, износа и БВП, който за 2021 се оказа най-висок за последните десетилетия.
Това, което спъва страната и не ѝ дава възможност да разгърне пълния си потенциал, са сгрешени понятия - конструкти в главите на хората, с които те трудно се разделят. Битката в този смисъл не е само за промяна на определени личности или институции (което е задължително), а за промяна на начина, по който гледаме на света. Тъй като политическите партии са образователни институции, те би трябвало да използват започващата предизборна кампания, за да обяснят на хората фундаментите, без които просперитетът на страната не би бил възможен.
Тези фундаменти не се изчерпват с клишета като "евроатлантизъм", които хибридната вътрешна и външна пропаганда почти са обезсмислили. Необходимо е да се стигне по-дълбоко по отношение поне на следните принципни положения, които се свеждат до две по-големи теми - сигурност и спазване на правила.
1. България не губи суверенитет като член на ЕС, а напротив - тя може да бъде суверенна само в ЕС.
Това е така, защото ЕС е съюз на суверенни народи, които си помагат един на друг срещу имперски настроените си съседи и глобални суперсили. В този съюз се влиза и излиза свободно - за разлика от имперските зони на влияние, в които те вкарват и от които не може да се излезе по желание. Войната в Украйна е ясна илюстрация на този факт - държава, която не е в ЕС и в НАТО, може да стане жертва на агресия от имперски настроен съсед (в случая Русия, но не само). След около десет години в топ десет на световните икономики е възможно да няма нито една европейска страна (дори Германия може да изпадне). Затова ЕС е решение, което е в интерес не само на малки и средни по големина държави като нашата, но и на по-големите европейски народи, които все още не са разбрали, че не са толкова големи в глобален план. Споделянето на суверенитет в рамките на ЕС е решение за Европа и за България в контекста на все по-голяма глобална конкуренция. Защото като цяло ЕС е и ще бъде в топ две или поне топ три на световните икономики.
2. Помощта за Украйна (включително военната) не отслабва националната ни сигурност, а напротив - подсилва я.
България няма интерес от това руската войска да достигне украинско-румънската граница. Тогава бихме имали почти пряка заплаха за сигурността. Русия иска връщане на старото статукво, което означава България извън ЕС и НАТО - и вътре в руската зона на влияние. В български интерес е страната да прави всичко възможно срещу подобен сценарий.
3. Влизането в еврозоната не отнема от суверенитета ни, а напротив - укрепва го.
Приемането на еврото ще даде възможност на български представители - БНБ, финансовия министър - да участват в решенията по валутната и икономическата политика на ЕЦБ и еврозоната. Сега сме само консуматори на тази политика, без да имаме глас в нея.
4. Патриотизмът не се състои в налагане на системно вето на колективни решения на ЕС.
Употребата на националното вето в ЕС трябва да бъде умерена и добре премислена, защото ако всички злоупотребяват с него, съюзът ще се разпадне и всички страни ще са по-зле. ЕС е пространство на компромис и договаряне между равноправни партньори: загуби в една сфера обикновено може да се компенсират с печалби в друга. България е и в близко бъдеще ще бъде нетен получател от ЕС, така че "компромисите", които сега правим, така или иначе са доста щедро компенсирани. Да не говорим, че често аргументите ни срещу колективни решения са доста нелогични. Например: как можеш да загубиш от затваряне на централи, които в най-скоро време трайно ще започнат да работят на загуба?
5. Прекият български интерес изисква Балкани, интегрирани в ЕС.
България няма да разгърне потенциала си, ако регионът ни е раздробен и е източник на конфликти и несигурност. Каквито и проблеми да имаме със съседите си, те ще се решават много по-ефективно, ако тези страни са в преговорен процес с ЕС. А и трябва ясно да се признае, че политиката ни спрямо Северна Македония от последните години доведе до безпрецедентен конфликт и нагнетяване на омраза срещу нас в тази страна. Това няма как да е в български интерес, макар че е в интереса на национал-популисти от двете страни на границата.
6. Борбата срещу корупцията и честността на съдебната система не са "тинтири-минтири".
Страната няма как да разгърне пълния си потенциал, ако има репутацията на най-корумпирана и то на високо политическо ниво. Докато на първия ред в НС са наредени хора от списъка "Магнитски" и такива, които на косъм не са попаднали в него, няма как сериозни, крупни, стратегически инвеститори да дойдат у нас. Но още по-важно е, че и българският бизнес не е сигурен за собствените си пари и ресурси и не може да прави дългосрочни планове.
7. Загуба за държавата от половин милиард в хазарта, с една трета по-тънки магистрали и скоростни тангенти... Всичко това са все неща, които изискват поемане на политическа отговорност.
Съдебната система решава въпросите за това дали има престъпление, дали някой е взел подкуп и т.н. Когато в редица сектори има загуба за страната в размер на стотици милиони, на милиарди левове (хазарт, пътища, зелени квоти и т.н.), този, който е управлявал, трябва да поеме политическа отговорност. Това става, като се раздели с фигурите, участвали или поне проспали подобни далавери. Иначе политическият процес в страната става токсичен и не може да се състави стабилно управление поради корупционния багаж на някои от участниците.
8. България не може да е богата европейска страна, ако е с Джини кoeфициент над 40%.
Този коефициент измерва неравенството и за ЕС е средно около 30%. Има егалитарни държави като Чехия например със стойности около 25%. България в момента е на около 40% и е единствената страна в ЕС с такива стойности, подобни на тези за Турция и Мексико. Това означава, че общото забогатяване на обществото е оставило големи групи в неизгодно положение: те са получили далеч по-малко от останалите. Очевидни такива групи са пенсионерите, малцинствата, живеещите в определени провинциални региони и т.н. Наличието на такива големи групи стимулира политическата апатия и гласуването за (радикални) популистки формации, което прави управлението на страната трудно и неравномерно.
9. Демокрацията е изкуство на компромиса в името на общия интерес, но не и жертване на общия интерес заради този на няколко индивида.
В последните няколко години България е станала заложник на интереса на един-двама души, които нито могат да изчистят името си от корупционни съмнения, нито искат да се разделят с властта. В развита европейска държава няма как управляващи да са в такова висящо положение години наред. Да бъдат своеобразни котараци на Шрьодингер, за които хората да се чудят дали са държавници или престъпници. Подобно Шрьодингерово състояние на суперпозиция не може да е приемлив компромис за една богата и уважавана европейска държава.
Към този списък сигурно може да се добави и десета, та и още десет точки. Но и това е едно добро начало за образователната програма на партиите, които претендират, че се борят за богата, европейска и развита България.
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
