Представата за богатия евреин има предимно негативни оттенъци. Може би още от времето, когато Шекспир създава образа на жестокия евреин-лихвар Шейлок. Днес, четири столетия по-късно, предразсъдъците още са живи. Защо?
Антисемитизмът не се нуждае от големи плакати. Достатъчна е и обикновена пощенска картичка. Като например тази, на която се виждат двама евреи, окачени на бесилото. Едва в смъртта си те изпускат от ръце хартиите, на които пише "лихви". И за да няма никакво съмнение към коя народностна група спадат двамата мъже с тъмни къдрави коси и клюнести носове, под илюстрацията е написано: "De besten Lait" (Най-добрите им хора), което човек неминуемо асоциира с популярния по онова време израз "Само мъртвият евреин е добър евреин".
Тези картички се разпространяват около 1900 година - т.е фантазиите за линчуване на евреите предшестват убийствения антисемитизъм на нацистите. През 1922 година пък се появяват банкноти от 1 000 марки, обезценени от инфлацията, на които тогавашните националисти отпечатват демагогския стих: "Евреите ни взеха златото, среброто и суджука - и ни оставиха боклука". Много модерни по онова време са и еднопосочните билети за влак до Ерусалим, на които пишело "Без право на връщане!". Тези "билети" били пускани в пощенските кутии на евреите.
Корените на омразата
Още по онова време ясно се забелязва желанието на мнозинството да посочи виновника - изкупителната жертва за онова, което се случва в обществото, отбелязва в свой анализ "Нойе Цюрхер Цайтунг". В исторически план може лесно да се проследи как евреите се утвърждават в представите на хората като богаташи и лихвари. И как поради изтласкването им от определени сектори, те поемат функции, които им навличат омразата на християнското население.
Още средновековните занаятчийски задруги изключват евреите от състава си. И тъй като времето принадлежи на Бог, на християните е забранено да взимат лихви за пари, които дават назаем - т.е. да печелят от това, че е изминало време, преди да си получат парите обратно. Това обаче не важи за евреите. Държани настрана от занаятчийството, на тях не им остава нищо друго, освен да се занимават с търговия на употребявани вещи, със заложна търговия или с финанси. При това често се забравя, че навремето сочните лихви за заемите били определяни не от презираните лихвари, а от местните управници, които извличали добри печалби от "еврейските данъци".
Когато князете на държавиците, възникнали след Трийсетгодишната война, започват да изпитват нужда от финансиране на своите владения, някои от евреите, занимавали се с обмяна на пари, постепенно се превръщат в "дворцов фактор". Техният флирт с благородническото съсловие определено им носи изгоди - "придворните евреи" се радват на височайша закрила. По времето на Фридрих Велики например евреите имат правото да доставят благородния метал, който бил необходим за сеченето на монетите. Още по-изгодно за тях било да станат арендатори на държавните монетарни дворове. От това те изкарвали огромни печалби, но и си навличали много омраза. Това се дължи най-вече на факта, че често пъти монарсите карали евреите да секат "лоши монети" - със значително по-ниско съдържание на благороден метал от предписаното. Вината за тази измама, чиито последствия носели обикновените хора, се приписвала на евреите.
Златният век на еврейските банкери
Майер Амшел Ротшилд е един от най-прочутите "придворни евреи". Неговата търговия с монети в двора на Ландграфа на Хесен-Ханау носи на семейството му несметни богатства. Ротшилд е и символ на придворния финансист, превърнал се в банкова институция. В началото на 19 век частните банки допринасят в значителна степен за развитието на индустрията и търговията. Собствениците им откриват свои филиали в големите финансови метрополии като Ню Йорк, Лондон, Париж или Амстердам. Децата на тези семейства учат в добри училища и в повечето случаи се женят помежду си - за да не се разпилява богатството.
Така се създават ефективни мрежи от връзки. Семейните банки на фамилии като Варбург в Хамбург или Блайхрьодер и Менделсон в Берлин се ангажират не само в бизнеса с държавни облигации, но и във външната търговия, участват във финансирането на правителството и докарват чуждестранни капитали в страната. Златният век на еврейските банкери продължава чак до времето на Ваймарската република. А най-бляскав успех постига семейство Ротшилд. Приказното им богатство предизвиква огромна завист и куп злобни карикатури, но успява да надживее не една революция и така опровергава традиционната мъдрост, че еврейското богатство било като мартенски сняг.
В края на 19-ти век в Германия се появяват първите големи магазини. Както и в банковото дело, еврейските собственици на магазини си изграждат мрежа и се подкрепят взаимно в работата си. Антисемитски агитатори използват умело този факт и втълпяват на германските търговци, че алчните евреи ще превземат бизнеса им. По-късно националсоциализмът претопля тези страхове. И започва гоненията си срещу евреите.
Източник: Дойче веле
