Независимост на съдебната система, независима специализирана структура за борба с корупцията, закони, които да дадат инструменти на прокурорите, и административна подкрепа.
Тези четири условия очерта като абсолютно задължителни за борба с корупцията Лаура Кьовеши - главен прокурор на Националната агенция за борба с корупцията в Румъния (ДНА).
Тя е в България по покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и днес участва в конференция за румънския антикорупционен опит.
Тя изнесе данни, според които 85% от разследванията за корупция в Румъния започват след сигнали на граждани и юридически лица. За 2016 г. Националната агенция за борба с корупцията (ДНА) в северната ни съседка има внесени в съда над 300 дела, едва 4 са били върнати.
Докато през 2006 г. обвинените лица са били около 360 и предимно лекари и учители, миналата година те са били 1273 като сред тях има министри, депутати, сенатори, съдии, евродепутати, кметове. Осъдените са около 870 за 2016 г. От дейността на ДНА в държавния бюджет на Румъния са влезли 667 млн. евро при 40 млн. евро годишен бюджет на агенцията. 55 на сто от хората имат доверие на институцията.
Кьовеши бе поканена от Панов именно, за да представи подробности от работата си пред българските магистрати. В залата обаче липсваха представители на прокуратурата, начело с главния прокурор Сотир Цацаров, който предпочете в това време да присъства на своеобразно активно мероприятие във ВСС срещу Панов. На поканата за събитието не се отзова и президентът Румен Радев, който се видя в сряда с Кьовеши и се отчете с формално прессъобщение по темата.
Така в Тържествената зала на Съдебната палата в София в четвъртък присъстваха основно съдии, адвокати, представители на неправителствени организации и журналисти. Както и един евродепутат, който обаче не бе допуснат да влезе – Николай Бареков. Бившият телевизионен водещ предварително се бе заканил да провали събитието, но съдебната охрана го остави в коридора, откъдето той пробва няколко пъти да тропа по вратата и в крайна сметка си тръгна.
Междувременно Кьовеши представи впечатляващите резултати в румънския антикорупционен модел в последните години: от 155 окончателно осъдени за корупция представители на властта през 2006 г. до 870 през миналата година. Сред които един министър, двама сенатори, 8 депутати и един евродепутат. Сред обвинените през 2016 г. пък попадат трима министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 шефове на държавни предприятия и 426 висши чиновници.
По думите й преди създаването на отделна разследваща структура, която да е независима в действията си от главния прокурор в борбата с корупцията в северната ни съседка "не се случваше нищо съществено – обвиненията бяха предимно срещу учители и лекари".
В момента обаче над 90% от вкараните в съда дела за корупция завършват с влязла в сила осъдителна присъда. Повишено е и качеството на обвинителните актове – през м.г. съдът е върнал за корекция едва 4. Отнетото в полза на държавата имущество пък е за общо 667 млн. евро, посочи Кьовеши, цитирана от "Правен свят".
"Винаги дублираме наказателното преследване с финансово разследване", подчерта тя, след което с усмивка отбеляза, че "всъщност работим на печалба", тъй като годишният бюджет на антикорупционната прокуратура е 40 млн. евро.
Като основни изисквания към работещите в подчинената й дирекция магистрати, полицаи и експерти тя посочи професионализъм, смелост и отдаденост. Наред с независимостта – нито тя, нито главният прокурор има правомощия да разпорежда на редови прокурор как да реши дадено дело, а полицаите в антикорупционната дирекция са независими в дейността си от министъра на вътрешните работи.
