В избирателните списъци за предсрочните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. са били включени 6 601 262 лица. 29 724 души са подали заявления за гласуване в чужбина и не са част от отпечатаните избирателни списъци.
Това се разбира от писмен отговор на служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова, даден на 14 ноември. Той е следствие на въпрос от 6 ноември на бившия депутат и кандидат за народен представител от „Величие“ на последните избори Красимира Катинчарова. Тя пита какъв е бил точният брой на българските граждани с избирателни права, включително тези в чужбина, към три дати – 31 декември 2023 г., 9 юни 2024 г. и 27 октомври 2024 г.
Още: "Изборната измама": "Величие" с твърдения за още стотици изборни нарушения и видеа от секции
На проведените на 9 юни 2024 г. избори 2 в 1 – парламентарни и европейски, в избирателните списъци са били вписани 6 593 275 лица, като 37 742 души са подали заявления за гласуване в чужбина и не са част от отпечатаните списъци.
Снимка: БГНЕС
Броят на българските граждани, навършили 18 години, които не са поставени под запрещение, е 6 632 985 лица – към 11 ноември 2024 г., съобщава регионалният министър. Данните са от последната актуализация на НБД „Население“.
По последни данни - към 31.12.2023 г., в България живеят 6 445 481 души. Данните на националната статистика обхващат българите на територията на страната към конкретен момент на преброяването, а избирателните списъци включват всички българи, независимо къде живеят – в страната или извън нея.
Още: НСИ ревизира данните за населението на България
Коритарова отбелязва, че „ГРАО“ (Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“) може да предостави информация за броя на избирателите само при насрочен избор, за който е отпечатвала избирателни списъци. А на дата 31 декември 2023 г. не е имало насрочен избор, така че няма информация за броя избиратели към тази дата.
Още: С промени в Изборния кодекс: ИТН ще чисти „мъртвите души“ от избирателните списъци
Критериите
Министърът припомня, че избирателните списъци за Народно събрание и за членове на Европейски парламент се съставят по различни критерии, съгласно Изборния кодекс. За евровота се включват българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, жинели са най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Не се включват имената на български граждани, чиято адресна регистрация по настоящ адрес е извън територията на България или на друга страна членка на ЕС. А при избори за Народно събрание в избирателните списъци се включват лицата, които са български граждани, навършили 18 години, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Припомняме, че „Величие“ остана на косъм от 51-ото Народно събрание, след като получи 3,999% подкрепа на изборите на 27 октомври. Партията сезира Конституционния съд с искане за касиране на изборите. От решението на КС и последващите действия около данните за изборни нарушения ще зависи дали може да има преразпределяне на мандати и евентуално влизане на формацията в парламента: Нови депутати или пак избори: Д-р Орлин Колев обясни сценариите при касиране (ВИДЕО).
