В България има съдебна благотворителност по отношение на корупционните престъпления по високите етажи на властта. Това заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов в речта си в началото на конференцията, организирана от върховния съд и посветена на румънския опит в борбата с корупцията.
Специален гост на събитието е Лаура Кодруца Кьовеши - главен прокурор на Националната агенция за борба с корупцията (ДНА). Конференцията започна със закъснение, след като евродепутатът Николай Бареков се опита да влезе в Тържествената зала на Съдебната палата, където трябваше да започне събитието, но не беше допуснат. Той започна да удря по вратите след затварянето им. Междувременно вътре Илиана Беновска се опитваше да интервюира Лаура Кьовеши, докато Панов започваше речта си.
"За разлика от госпожа Кьовеши аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис (президент на Румъния, който подкрепил борбата с корупцията и дори протестира срещу правителството, след като то реши да декриминализира някои деяния на висши политици - бел. ред.)", заяви Панов, който говори за това как двете държави са влезли по едно и също време в Европейския съюз и дори България тогава е изпреварвала северната си съседка, предаде Club Z.
"Промяната обаче се случила именно в борбата с корупцията", смята Панов и даде за пример: през 2011 година българският митничар Мариян Шопов и негов румънски съучастник са хванати във вземане на подкуп през 2011 г. Това е станало на границата между двете страни при Дуранкулак след акция извършена от румънски полицаи под прикритие. "Шопов в бил първоначално осъден на 2 години затвор условно, след това оправдан и най-накрая все пак окончателно осъден.
Съучастникът му е получил три години затвор и две години забрана да не заема публична длъжност. Освен това осъденият румънец ще трябва да се подчинява на серия мерки, като периодично явяване в полицията, уведомяване за всяка смяна на работата и местожителството", разказа още Панов. Окончателно румънецът е осъден през 2014 г., а българинът едва миналата година.
След него думата взе самата Кьовеши, която каза:
"Дали ние успяваме, ще прецените вие". По думите ѝ в Румъния делата за корупция са били предимно срещу лекари или учители, но не и срещу кметове и ръководители. След като е създадена агенцията нещата доста са се променили. Така например през 2016 г. пред съда са изправени над 1000 души, които заемат ръководни длъжности. Осъдени са трима министри, шестима сенатори, 11 депутати, 16 магистрати и 47 кметове. Иначе броят на окончателно осъдените хора на ръководни длъжности за 2016 г. е над 800. Отделно има други 600, които все още не са окончателно осъдени.
През същата тази година съдиите са върнали на ДНА само 4 случая, което според Кьовеши само по себе си говори колко е успешна борбата. Тя изтъкна, че тази борба би могла да бъде още по-успешна, ако не съществува уникалният според прокурорката имунитет, с който се ползват министрите и депутатите в страната. Така например министрите имат доживотен имунитет за деяния, които са извършили, докато са заемали правителствения си пост. И могат да бъдат разследвани само ако прокуратурата получи специално разрешение. Отделно депутатите могат да бъдат разследвани само ако парламентът даде разрешение за това.
