"Сградите на Министерския съвет и Президентството са почти една до друга, но институциите, които работят вътре в тях, не могат да бъдат по-отдалечени". Това коментира британското списание "Икономист" във връзка с българския президент Росен Плевнелиев.
„Докато антиправителствените протести в България продължават вече повече от десет седмици, Плевнелиев и воденото от социалисти правителство са в своеобразна война. Политическата криза в най-бедната страна-членка на ЕС не показва признаци на подобрение", коментира изданието.
Благодарение на Плевнелиев президентската институция се е променила от основно представителна институция към активна и често противоречива намеса в българския политически живот.
Британското списание припомня, че „последната схватка" беше около актуализирания бюджет, който ще позволи на правителството да увеличи дълга на страната с 500 млн. евро в надеждата по този начин да се стимулира икономиката.
Изданието пояснява, че Росен Плевнелиев наложи вето на бюджета в началото на август, като заяви, че „въпреки че подкрепя увеличаването на социалните разходи, той не иска това да се случи за сметка на нарастването на държавния дълг".
Две десетилетия на икономии и строг валутен режим направиха България една от страните с най-ниско ниво на външния дълг в Европа, възлизащ едва на 18,5% през 2012 г. „Този ход е рядкост в упражняването на президентската власт - това е второто вето на бюджета след 1990 година", обобщава „Икономист" за ситуацията у нас.
Новото правителство доведе и нови протести в страната, първоначално фокусирани върху назначаването на спорен медиен магнат, който да оглави Националната агенция за сигурност. Скоро обаче се разшириха в общо недоволство срещу цялото правителство, което според критиците е зависимо от сенчести корпоративни интереси.
„Хората вече няма да си затварят очите, така че е време политиците да отворят техните", каза държавният глава в свое обръщение още в началото на юли.
Той застава на страната на протестиращите, като открито и необичайно остро критикува правителството и настоява за нови избори. „Позицията на президента е продиктувана от елементарен здрав разум и политически морал", казва Данаил Смилов, политически анализатор в Центъра за либерални стратегии.
"Преди събитията през февруари повечето българи мислеха, че Плевнелиев е бутиков президент, един човек от бизнеса, скромен и готов на компромиси", каза Виктор Бачев, телевизионнен продуцент. „Сега президентството е единствената демократично функционираща институция в България", допълни той.
Тези чувства обаче не се споделят от всички българи. Около 40% от българите казват, че искат оставката на правителството, срещу 38%, които все още го погкрепят, разкрива скорошно проучване на "Галъп". Това изследване е установило и пробив в личната класация на Плевнелиев. И все пак той е третият политик с най-голямо доверие в страната.
Президентът може да направи нещо за преодоляване на тези звена и за намиране на изход от задънената улица между протестиращите и правителството.
Ежедневните протести продължават през цялото лято в София, като протестиращите от десетки хиляди са паднали на няколко стотин.
"Президентът не е главното действащо лице: трябва да има съгласие в парламента за предсрочни избори", казва Данаил Смилов.
Дали един ден Росен Плевнелиев ще иска да направи кратка разходка между Президентството и сградата на кабинета? - Той не казва. Но ролята му в настоящата криза може да предвещае нещо добро в бъдещата му кариера, пише изданието.
