"Засилва се тенденцията за езикова агресия при политиците." Това каза доц. Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език в СУ „Климент Охридски“, в интервю за Агенция "Фокус" във връзка речта на политиците през изминалия политически сезон.
Доц. Миланов обясни, че езиковата равносметка след всеки политически сезон в последните години е тъжна.
"Поставени сме в ситуация да обобщаваме сходни изводи за равнището на езиковата безпомощност на публично говорещите лица, ангажирани с политиката. Не ни напуска усещането, че последното, за което мислят, когато говорят българските политици, е силата на словото. Затова и изводите, около които се обединяваме с колегите, се въртят около ключови думи като клишета, езикова агресия, езикова небрежност, неуместни за ситуацията изразни средства, неумение да се изгради аргументирано изказване и да се изслушват събеседниците", каза още той и посочи, че затова и парламентарната реч все по-често е лишена от информативност, в нея рядко някой се вслушва с интерес и не могат да се открият богатствата нa мисълта и на езика.
"Промяната в говоренето означава на първо място промяна в моделите на мислене, на поведение и на реална отговорност и грижа за живота на гражданите. Не наблюдаваме такава промяна към момента. Напротив. Засилват се тенденциите към езикова агресия, не намаляват клишираните употреби, задълбочава се абстрактното говорене по теми, които изискват конкретен отговор, а липсата на толерантност към мнението и към думите на другия е водещ модел на поведение. Не сме далече и от физическата агресия", каза още доц. Миланов.
Той посочи, че недоверието на хората в политическото говорене през последните години е факт и е много силно изразено.
"Бяхме свидетели на ситуации, които показват колко лесно е за един политик днес да говори едно, а утре да се отрече от него. И след това да изпада в режим на обяснения – не сме го разбрали, искал е да каже нещо друго, репликите му са били извадени извън контекста. Все оправдания, които ни принудиха да въведем в изследванията си работно определение, че превеждаме политиците си от български на български език в стремежа си да обясним какво точно искат да ни кажат. Има и друго много важно нещо. Когато се разминават толкова сериозно думите и изказаните добри намерения с това, което реално става в действителността; когато върли противници разменят обиди и упреци един срещу друг, а после изведнъж се обединяват около национална кауза и стават коалиционни партньори; когато в публичното пространство спорят ожесточено представителите на различните политически сили, а в коридорите на властта се прегръщат приятелски – цялата тази театрализирана агресия и добре заучено поведение с годините отдалечават по естествен път политиците от избирателите им. А за нас като лингвисти правят почти невъзможно да определим по речта какъв човек стои срещу нас и ни управлява. И вместо по думите и по делата да ги разбираме и избираме, се получава точно обратното", каза още доц. Миланов.