Създаването на общи посолства между Белград и Скопие е много сериозна крачка към създаване на обща държава, защото независимостта и суверенитетът на една страна се реализират по няколко начина. Един от тях е независима външна политика. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, в коментар на информацията, че Белград и Скопие ще правят общи посолства, предаде Фокус.
Каква независима външна политика може да има, когато при тези, които я осъществяват, на 80% посолствата бъдат общи, каза той.
„Уверенията, че това няма да засяга външната политика, са просто смешни, защото в едно посолство не може да остане в тайна нито една инструкция от съответните външни министерства”, каза още проф. Димитров.
Всички тези инструкции са секретни, такава е международната практика от Античността до наши дни, допълни той.
„Инструкциите, които се изпращат от външните министерства, са кодирани и информацията е секретна. При всички случаи, когато липсва секретност на информацията, и тя е на общо достояние, очевидно става въпрос за една държава”, обясни директорът на НИМ.
Всеки, който добре знае историята на Македония, знае много добре, че тази държава беше създадена от сръбските тайни служби, за да служи при ембаргото, което се очакваше да бъде наложено на остатъчна Югославия, както тогава се казваше, заяви Димитров.
Без съмнение, всяка една от останалите пет републики спечели независимостта си чрез война със сръбските сили – и Словения, и Харватска, и Босна, и Косово. Македония изведнъж стана независима държава, без да е дала и един изстрел, или дори една мирна манифестация в полза на независимостта, каза още Димитров.
„Ще припомня още нещо, което забравяме: обединението на двете държави, което практически е започнало с обединение на посолствата, е напълно конституционно, защото хората забравят какъв беше въпросът на референдума за независимостта на Македония”, заяви директорът на НИМ и обясни: въпросът беше – съгласни ли сте Македония да стане независима държава, с възможност отново да се обедини в Югославия.
„Изглежда, че 22 години след този момент е дошъл другият момент – да се осъществи втората част от въпроса на референдума и да се подплати с необходимата конституционна заявка направена на времето”, каза проф. Димитров.
