В понеделник, 1 юли, в Сливен бе въведен в експлоатация автомобил за репатриране на неправилно паркирани моторни превозни средства - така нареченият "паяк".
Новината беше съобщена от пресцентъра на Общината, с уточнение от общинското предприятие "Градска мобилност", че "до тази санкция ще се прибягва за автомобили, които при паркирането им затрудняват движението и създават опасност за живота и здравето на всички участници в него" и че "вдигането на колите ще се случва с екипи на МВР". Цитирани бяха и таксите за нарушителите: 48 лева за репатриране на автомобил и 2 лева за всеки започнат час престой на наказателен паркинг.
Въдворяването на ред в уличното движение на Сливен чрез използването на "паяк" е сага, продължаваща повече от 15 години. Закупеният тогава специализиран автомобил изчезна при ликвидирането на общинската фирма "Комунални услуги". 15 години по-късно Общината най-сетне намери воля и пари за осъществяване на добре отлежалата идея. Впрочем, запознати твърдят, че само ремонтът и регистрацията на новия репатриращ автомобил са отнели няколкомесечните усилия на няколко администрации…
Но това вече е минало. От понеделник и Сливен е част от семейството на градовете с въведена принудителна мярка "репатриране" за автомобили, нарушаващи уличната безопасност, закона и общинските разпоредби. А уличното движение в Сливен определено се нуждае от въвеждането на ред и контрол. И безобразното паркиране е съществена част от рисковете за всички участници в движението. Но дали е само паркирането?
За никого под Сините камъни не е тайна, че има много сбъркани неща в самата организация на движение в града, но те упорито не се отстраняват. Например двупосочното движение по бул. "Цар Симеон" край пазара, затапено по доста профански начин с разчертаната "синя зона". Или липсващите, или пък поставени на абсурдни места пешеходни пътеки. А също - безобразно регулираните светофари. Те не само не облекчават пропускливостта на движението, а напротив – предизвикват повече задръствания. Да не говорим за времетраенето на зеления светофар за пешеходци по най-използваните от възрастни хора и майки с колички кръстовища. То е като заглавие на филм – "Да преминеш за 5 секунди". Впрочем, кошмарната за пешеходците светофарна регулацията е доста красноречив индикатор за отношението на местните експерти и управници към обикновените граждани. И, разбира се, знак за неприкрито толериране на тези с бързите и луксозни автомобили, макар именно те са най-рисковият фактор за безопасността на движението в Сливен.
До момента обаче никой не е дръзнал да обуздае агресивността и безочието на тези водачи, които демонстративно се надсмиват над закона и умишлено погазват правилата и правата на другите участници в движението (а понякога ги и прегазват). Случвало се е пред медиите сливенски пътни полицаи да признават, че са безсилни пред парите и влиянието на тези по правило примитивни екземпляри, за които улицата е джунгла, а застрашаването на човешки живот ежедневие… Причината е, че техните покровители са на доста високи нива в политическата, държавната и правораздавателната система.
Част от типичното социопатично поведение на местните новобогаташи е форсирането с мръсна газ на оживени места в час пик, спирането върху тротоарите и зелените площи около училищата, където се обучават привилегированите им наследници, както и емблематичното диагонално паркиране по уличните платна. Тяхна запазена марка е и провеждането на задушевни разговори между два автомобилни мастодонта точно насред уличния трафик. А също и размяната на юмруци и ритници по кръстовищата.
И се пита в задачата: кой всъщност ще налази новият общински "паяк"? Дали тези с лъскавите коли и синджири, на които цялата околия познава номерата на колите, и които действително са перманентна заплаха за безопасността на движението, или само онези невзрачни хорица, на които се е наложило да удължат престоя си в "синята зона", но са се разсеяли веднага да платят? Няма ли най-сетне някой да се престраши да "репатрира" колите на тарикатите, които нагло паркират насред градинките и тротоарите в Сливен? Върху местата за придвижване на инвалиди, възрастни и майки с деца?
Защото, дори и да сме решили да нямаме деца, все пак, все някой ден, и ние ще остареем!
Заглавна снимка: Архив
