В рамките на програмата „Мигриращото тяло“ на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс на 26 май 2016 г. гостува един от най-големите майстори на Буто - Кацура Кан. Проектът се реализира съвместно със София хартиен арт фест.
Кацура Кан е световно признат като соло изпълнител. През последните 30 години той работи с т.нар. „танцьори от малцинствата" навсякъде по света – в отдалечени места на Африка, Европа и Югоизточна Азия. През 2001 проблемът с малцинствените взаимоотношения в Балканския регион става фокус на работата му.
Понастоящем той изследва "Beckett BUTOH Notation" във Франция и Сан Франциско.
Кан е основател на Contemporary Dance Conference в Китай/ 2012/ и Мексико/2014/.
Буто е японски танцов театър, роден в контекста на времето след Втората световна война. Името на тази японска модерна танцова форма произлиза от фразата ankoкu butoh „танц на абсолютната тъмнина“. Мрачният тон и настроение се дължат на спомените за Хирошима. Формата се развива от Казуо Оно, Оно Йошито и Татсуми Хиджиката. Характеризира се с висока степен на контрол на тялото, максимална икономичност на движението и забавяне на времевия порядък до пределно възможна статитика, което за западното възприятие изглежда като застиналост. Буто създава силни образи, които са натоварени със символни значения: телата на танцьорите могат да наподобяват нечовешки същества, дори предмети или обекти.
„Мигриращото тяло“
Tялото не е вече ограденото убежище на индивида, в което вярва модерността. То отдавна не е завършеното, уникално, оригинално, автономно, персонално, неделимо цяло. То e конструкт в процес, work in progress, поле на динамичен трафик на социални, културни, биологически, исторически елементи. Тялото е в непрекъснато преформулиране – един неспирен поток на трансформации и превръщания. То e едновременно единно и множествено, самото себе си и други тела.
„Танцьорът преживява собственото си тяло като кондензация и амалгама от безкрайни серии други тела“ (Андре Лепеки).
Програмата „Мигриращото тяло“ представя спектакли, които имат различен хореографски, естетически и концептуален подход към идеите за движение, прекрачване на граници, циркулиране и миграция във всички смисли и измерения, които тези сложни понятия биха могли да излъчат.
Освен представления, програмата включва и дискусионни модули, лекции и уъркшопи.
Програмата „Мигриращото тяло“ е финансирана от Столична програма „Култура” на Столична община за 2016 г.
